Подбор, съставителство, превод и редакция: д-р арх. Валентина Върбанова
ВСУ “Любен Каравелов”, София
Архитектурен факултет
Катедра “Градоустройство, история и теория на архитектурата”
Учебна година 2009/2010
ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
НА АРХИТЕКТУРНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ПОНЯТИЯ
НИВО “ВЪВЕДЕНИЕ В АРХИТЕКТУРАТА”
А
1. АБАК, ( от гръцки Abax - дъска) - е горната плоча на капителя. В класическите архитектурни ордери има квадратна форма (дорийски и йонийски ордер) или е със заоблени крайща (при коринтския ордер).
2. АБРИС – 1. е линейна (контурна) рисунка в архитектурното творчество; 2. В градоустройството е направен ръчно план, с посочени места за озеленяване, комуникации, сгради и др.;
3. АВАНГАРД – е сборно понятие за художествените тенденции, които възникват след появата на модернизма. Съотношението на авангардното изкуство с предшестващите го стилове и с традиционализма е винаги полемично. През втората половина на XX-ти в. основните принципи на авангардизма са подложени на критика по отношение на постмодернизма.
4. АГОРА, (от гръцки) - 1. е площад в древногръцкия град, мястото, където се събира народът. Площадът е заобиколен от храмове, портици, статуи; 2. е Народното събрание на Древна Гърция. Понякога древногръцкият град е имал повече от една агора. На този площад са се провеждали политически и делови преговори, търговски сделки.
5. АКАДЕМИЗЪМ – е направление, формирано в академиите по изкуства през XVI-XIX вв. и основаващо се на догматичното следване на външните форми от класиката.
6. АКАНТ - е декоративна форма по капитела, в класическия ордер, произхождаща от листата на растението акант. Също така е декоративен мотив, възникнал в античното изкуство. Заложен е в основата на орнамента и определя конфигурацията на коринтския и композитния капител. Акантът е характерен и за украсата на фризове и корнизи.
7. АКВАДУКТ, (от лат. Aquaeductus, от aqua – вода и duco – водопровод, канал, тръба) - Означава инженерно съоръжение над река, или над падина. Констуктивната система винаги е арко-сводова. Появява се по времето на Древния Рим.
8. АКРОПОЛ, (от гръцки, букв. “горен град”) – e укрепеното възвишение на древногръцкия град, където са разположени главните храмове. Служи за убежище на населението при вражеско нападение. Най-известен е Атинският акропол.
9. АКРОТЕРИЙ, (от гръцки akrwthrion) – са скулптурни декоративни елементи (статуи или релефи), разположени над ъглите на фронтона, или над тимпаните на портали в архитектурата на Древна Гърция и Древен Рим.
10. АЛАФРАНГА, (от турски, букв. “по френски маниер”) - е декоративна стенна ниша в представителната част на българската възрожденска къща. Често е изписана с наивистична живипис, съдържаща фантастични сюжети.
11. АЛЕГОРИЯ, (от гръцки allegoria, или букв. означава „казано по друг начин”) – в архитектурно-художествения синтез е въплъщение на идеи в архитектурен и художествен образ, (например жена с превръзка на очите и везни в ръцете е алегория на Правосъдието).
12. АЛЕЯ – е транспортен или пешеходен път, залесен от двете страни с дървета, храсти и цветни растения.
13. АМВОН, (от гръцки) - в православия храм е повдигната катедра в северната част на източната половина на църквата, изградена срещу владишкия трон. Закрепена е за най-близката колона.
14. АМФИПРОСТИЛ, (от гръцки. amfiprostulos, от amfi - двустранно, и prostulos - имащ колони на предната фасада) – е тип древногръцки храм, който има правоъгълен план и портици с колони по късите фасади. Страничните фасади на храма са били изградени от каменни блокове, без декоративни елементи.
15. АМФИТЕАТЪР, (от гръцки amfiqeatron) – означава: 1. Древно римско монументално съоръжение за зрелища (боеве на гладиатори, игри с диви животни, театрални представления). Представлява огромно сграда с елипсовиден план, без покривно покритие, по средата с арена, заобиколена с редове за сядане на зрителите, които се повишават нагоре амфитеатрално. На този план на древно римския амфитеатъра може да се погледне и като на два съединени подковообразни древно- гръцки театъра. Местата за зрителите са били поддържани от сложна система от стълбове и арки, между които са били разположени засводени галерии, служещи за служебни помещения, стълбища и др. Най-големият амфитеатър, запазен до днес е Колизеума в Рим; 2. означава още места за зрители в закрити помещения, разположени дъгообразно около кръгла сцена в кинотеатри, театри и циркове.
16. АНСАМБЪЛ, (от френски Ensemble – съвкупност, единно цяло) - означава група от сгради, обединени по функционален, художествен, исторически, ландшафтен или друг признак. Създаването на един архитектурен ансамбъл може да бъде подчинен на художествените принципи, характерни за периода на изграждане, също на определени възгледи на архитекти или възложители. От значение е историята на неговото възникване. Ансамблите винаги са се доизграждали с течение на вековете.
17. АНТАБЛЕМЕНТ, (от френски Entablement, от table – маса, дъска) - означава горната хоризонтална част на храма, поставена на колони. Той е сборен елемент от класическия архитектурен ордер. Антаблементът се дели на: а) носеща част – архитрав, б) фриз и в) корниз – завършваща част. В архитектурата се срещат и непълни антаблементи, без фриз. Антаблементът е възникнал първоначално на основата на дървените гредови покрития, и по форма отразява тяхната структура.
18. АНТЕФИКС, (от лат. Antefix, от ante – отпред и fixus – прикрепен) - значава декоративна украса по храма от мрамор или теракота във вид на палмети, или щитове с релефи. Обикновено антефиксовете са разположени по ъглите на покрива и по протежение на дългата страна на атичните храмове.
19. АНТИ, (от лат. Antae) - означава издатина по надлъжната стена на сградата, маркираща входа. Най-често се среща в типа древногръцки храм, наречен „храм с анти”.
20. АНФИЛАДА, (от френски Enfilade, от enfiler – означава “нанизвам на конец”) – означава ред от помещения в които се преминава от едно в друго и вратите им са разположени по една ос, което създава перспектива по дълбочина на интериора. Пример за анфиладна планова схема са дворците.
21. АПСИДА, (от гръцки Hapsis- род, hapsidos – свод)- означава олтарна издатина, разположена в източната част на християнския храм. Може да бъде полукръгла, многоъгълна, или правоъгълна в план. Апсидите се появават първоначално в древноримските базилики, терми и храмове.
22. АР ДЕКО, (от френски Art deco) – е стилово течение в архитектурата и изкуството от първата половина на XX-ти в. за което е характерно съчетанието на монументални форми с прецизно украшателство. Съчетание на елементите от стиловете модерн, кубизъм и експресионозъм в изкуството се използват за създаването на изразителни форми в техническия дизайн.
23. АРКА , (от лат. Arcus – дъга, извивка) - озачава криволинейно покритие на отвор в стена, или пространство между две опори (стълбовe). В зависимост от размера на отвора, натоварването и функцията, арките се изграждат от камък, железобетон, метал или дърво. Първоначално арките се появяват в архитектурата на Древния Изток и получават широко разпостранение в архитектурата на Древния Рим. ЧАСТИ НА АРКАТА: плинтус, импост, чело на арката, пета на арката, ключов камък, архиволт.ВИДОВЕ АРКИ: полукръгла, сегментна, елиптична, подковообразна, пълзяща, полуцилиндрична, островърха.
24. АРКА ТРИУМФАЛНА – означава монументално съоръжение, поставено на площад, или централно улично направление, построено в чест на военни победи и важни исторически събития. Триумфалните арки имат три симетрични отвора (много рядко един) и завършват във височина с антаблемент и атика, украсени са със скулптури и мемориални надписи. Първоначално арките се появяват в Древен Рим, където са служили за тържествено посрещане на победителите (Рим, арката на Тит – 81 г.сл. Хр., Септимий Север – 203 г., Константин Велики – 315 г.). На същия принцип през XIX в. са построени триумфални арки в Париж – на пл. “Етоал”, в Москва, Санкт Петербург и други европийски градове.
25. АРКАДА, (от френски Arcade) – е архитектурен ред от еднакви по форма и размер арки, опиращи се на колони или стълбове. Най-често се използва аркада при изграждането на открити галерии в класическата архитектура.
26. АРКАТУРА, (от немски Arkatur), - представлява декоративни, лъжливи (неносещи) арки по фасадите на сгради, или по вътрешни стени в интериора. Понякога имат допълнителен пояс от декоративни колони и кронщейни.
27 АР НУВО, (от френски art nouveau, буквално- „ново изкуство”) – е архитектурен стил във Франция от началото на XX в. , разпространен в някои страни като стил “модерн”.
28. АРХАИКА, (от гръцки. archaiкуs - cтаринен, древен), - е ранният етап в историческото развитие на дадено явление. Терминът се използва в архитектурата и изобразителното изкуство за обозначаване на ранния период от Древна Гърция (VII- VI вв. пр. Хр.). В епохата на архаиката се формират дорийският и ионийският архитектурни ордери.
29. АРХИТЕКТУРНА ГРАДИНА - е тип градина в която преобладават градински постройки, архитектурни съоръжения и озеленяване.
30. АРКБУТАН, (френски Arc-boutant) - означава външна, каменна полуарка, предаваща натоварването (на опън) от свода на главния наос в готическите храмове върху опорните стълбове – контрафорсите, които са разположени извън обема на сградата. Системата от аркбутани, контрафорси и нервюри представлява конструктивната основа на готическата катедрала. Изграждането на аркбутаните позволява значително да се намалят размерите на вътрешните опори (масивните стълбове) и да се освободи вътрешното пространство на катедралата. Също така спомага за увеличение размерите на прозорците и разстоянията между сводовете.
31. АРХИВОЛТ, (от итал. archivolto, от лат. arcus volutus – обрамчваща дъга) - означава обрамчване около отвора на арката. Архиволтът отделя декоративно дъгата на арката от плоскостта на стената и се явява основен елемент за нейната декоративна украса.
32. АРХИТЕКТОНИКА, (от гръцки Architektonike – строително изкуство) - това е художественият израз на структурните закономерности от конструктивната система на сградите. Архитектониката се проявява във взаимовръзките и взаимоположението на носещи и носени части на сградата, в изграждането на архитектурната форма, която ясно показва работата на строителната конструкция. Тя зависи и от средствата за хармонизация – пропорции, ритъм, цвят и др. Архитектониката в по- широк смисъл е композиционният строеж на всяко едно произведение на изкуството , включващ в себе си съотношението между главни и второстепенни елементи.
33. АРХИТРАВ, (от гръцки Archi – главен и лат. Trabs – греда, главна греда) - в архитектурния ордер, гредата е най-долната от 3-те хоризонтални части на антаблемента. Тя ляга върху капитела на колоната. В дорийския и тоскански ордер, архитравът е широка греда, а в йонийския и коринтския се състои от три тънки хоризонтални издатини, наречени фасций.
34. АСТРАГАЛ, (от гръцки Astragalos, букв. – шиен прешлен) - означава гладък, или обработен във вид на малки полусфери елемент, служещ за връзка между тялото на колоната и капитела, или на тялото на колоната с базата.
35. АТИКА, (от гръцки Attikos – атичен) - означава стена, изградена над завършващия корниз. Често в последствие е украсявана с декоративни елементи – медальони, релефи, надписи. В класическата архитектура, обикновено се използва като завършек на триумфалните арки
36. АТРИБУЦИЯ – е установяването в хода на комплексна научна експертиза на архитектурно или художествено произведение на: 1. неговите автори; 2. време на създаване; 3. място на създаването му;
37. АТРИУМ, (лат. Atrium)- означава закрит вътрешен двор в средната част на древноримското жилище, откъдето се влиза в останалите помещения. В центъра на атриума обикновено е имало басейн (имплювий или писцина).
Б
38. БАЗА, ( от гръцки Basis – поставка, основа) - означава основа на колона или стълб. Базите се различават по височина и профил. Особено разнообразни са готическите бази, които имат сложно декоративно оформление.
39. БАЗИЛИКА, (от гръцки Basilike – царски дом; в Атина – портик, където е заседавал архонт-Василевса)- представлява издължена, в план правоъгълна сграда, където вътрешното пространство е разделено от редове колони, или стълбове на няколко части (обикновено нечетни), наречени наос, или неф, кораб. Тези части имат самостоятелни покриви. Средният наос е винаги по-висок и това позволява на страничните стени да имат отвори, през които светлината прониква във вътрешното пространство. Този вид осветление се нарича “базиликално”. Първите християнски базилики са имали дървени покривни покрития, които постепенно се заменят с каменни сводове.
40. БАЛЮСТРАДА, (от френски balustrade) – е невисоко ограждение, или парапет по стълби, тераси, балкони и т.н., състоящо се от ред фигурални колонки, наречени “балюстри”, съединени отгоре с хоризонтална греда, или ръкохватка.
41. БАЛЮСТРИ – невисоки колонки, понякога декорирани, поддържащи ръкохватката на ограждения като балкони, стълби и т.н.
42. БАПТИСТЕРИЙ ИЛИ КРЪЩЕЛНЯ, (от гръцки baptsthrion– купол и потопявам) - e помещение за извършване на обряда кръщение. В западноевропейските страни баптистерият често е отделна сграда с кръгъл, или многоъгълен план, завършваща с купол. Интериорът е украсен с мозайки и скулптурни фигури. По средата на помещението се намира купела за кръщение.
43. БАРАБАН – е цилиндричната или многостенна основа на купола. Виж също тамбур.
44. БЕЗЕСТЕН, (от турски) - е голям, покрит пазар. Представляма затворена в план каменна сграда с магазини, чиито входове са обърнати към вътрешния двор. Строили са се в големите търговских центрове на Турската империя. Пример Безистена в Ямбол.
45. БАЛДАХИН, (от итал. baldacchino, букв. – копринена тъкан от Багдад) - означава тържествен и церемонициален навес над трон, легло или църковен олтар. Първоначално се е изграждал от тъкан, а след това от камък, дърво или метал. Балдахинът в църквата “Св. Петър в Рим, XVII в. е проектиран от арх. Л. Бернини. В руската архитектура балдахинът е известен от XI в.
46. БАРЕЛЕФ, (френски bas-relief, т. е. нисък релеф) – е вид скулптура, релеф, където изпъкналото изображение не излиза повече от половината със своя обем от поскостта на фона. Барелефите се делят на изобразителни и орнаментални релефи и са много разпространен вид декоративна украса в архитектурно-художествения синтез. Барелефи се поставят също и на стели, мемориални плочи, монети, медали и т.н.
47. БАРОК, (италиянски barocco - буквално „причудлив, страннен”) - е един от господстващите в европейската архитектура и изкуство стилове от края на XVI-ти и средата на XVIII-ти вв. Барокът въплъщава новите представи на света за единство, безграничност и многообразие. Човекът в архитектурата на барока е многопланова личност със сложен вътрешен свят. За стила са характерни пищност, грандиозност и динамика, силен контраст на материали и фактури, на светлини и сенки.
48. БАУХАУЗ - 1. е Висше училище за архитектура и строителство в Германия (създадено през 1917 г., от 1998 г. е университет); 2. архитектурно-художествено обединение в Германия (основано през 1919 г.). Баухауз изиграва важна роля в утвърждаване принципите на рационализма в световната архитектура на XX-ти в.
49. БЕЛВЕДЕРЕ, (итал. Belvedere, букв. – прекрасен вид) – e съоръжение, което може да бъде: 1. надстройка над сграда, обикновено с кръгъл план; 2. павильон, или беседка в парк , изградени на високо място с панорамен изглед; 3. наименование на дворец, построен в живописна природна среда;
50. БЛАГОУСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА – е комплекс от инженерни мероприятия, включващи озеленяване, укрепване бреговете на водоеми, трасиране и построяване на пътища, запазване на растителност, извършване на вертикална планировка, отстраняване на стари и амортизирани съоръжения и т.н.
51. БУЛЕВАРД – е широка, озеленена ивица по средата на транспортна улица, заедно с озеленяването по тротуарите й. Може да бъде също и крайбрежна улица. Предназначена е за пешеходно движение и краткотраен отдих. Първоначално в древния свят булеварди са наричали валовете на крепостните укрепления. По-късно булеварди започват да наричат местата за разходка на гражданите покрай стените на бившите укрепления.
52. БУЛЕВТЕРИОН, (от гръцки – градски съвет) - е една от най-важните обществена сграда от древногръцкия или древноримския град. Разположена е около агората или форума. Служи за заседания на “буле” (съвета на старейшините, законодателната власт в Древна Гърция и Древен Рим).
53. БУРГ, (от лат. Burgus - крепост) – е укрепено място по време на Средновековието в Западна Европа. Прототипи са древноримските военни укрепления. От началото на XII-ти в. “бург” са наричали рицарските замъци, разположени на възвишение. От XIV-XV вв. в резултат на появата на артилерията, бурговете постепенно губят своето стратегическо значение. Виж още крепост.
54. БУФЕРНА ЗОНА – е специална територия, прилежаща към границите на историческо място, парк, мемориален комплекс или резерват.
55. БЮСТ, (от латински bustum - място за кремация, надгробен паметник) - е портретно изображение на човек в кръгла скулптура. Появява се в Древен Египет и Древна Гърция. Налага се в портретното изкуство на Древен Рим. Получава широко разпространение по време на Възраждането и Новото време.
В
56. ВЕРНИСАЖ, (букв. „лаково покритие”) - означава тържествено откриване на изложба в присъствието на специално поканени лица. Води началото си от обичая на френските художници да покриват картините си с лак в навечерието на откриването на изложба за широката публика.
57. ВИТРАЖ – 1. е произведение на декоративното изкуство, изпълнено от цветно стъкло или друг, пропускащ светлината материал; 2. също е всяка изобразителна или орнаментна композиция, която се възприема от зрителя благодарение на проникващата през нея светлина.
58. “ВИТРУВИАНСКИ ЧОВЕК”, (“Vitruvian man”) на Леонардо да Винчи - е рисунка и превод на надписи от Леонардо към книгата на Марк Витрувий „Десет книги за архитектурата”. Изображението често се използва като неявен символ на вътрешната симетрия на човешкото тяло и Вселената като цяло. Рисунката и текстът се възприемат като канон в архитектурните пропорци. Има оригинални размери 34,3/24,5 см. Техника - перо, мастило и акварел. Сега се намира в колекцията на Gallerie dell’Accademia във Венеция.
59. ВЪЗДУШНА ПЕРСПЕКТИВА – основана е на зрителното възприемане на система за предаване на отдалечени предмети, включваща смекчаване на очертанията, отслабване на детайла, намаляване яркостта на цветовете и др. Методът получава теоретическа обосновка през XVI-ти в. в картините на Леонардо да Винчи. Виж холандски пейзажи от XVII в. и творби на импресионистите от XIX в.
60. ВЕРТИКАЛНА ПЛАНИРОВКА – е комплекс от мероприятия, насочени към преобразуване на релефа или неговото приспособяване към композиционните цели на архитектурната творба. Също е организация на оттичането на води, съхраняването на ценна растителност, създаването на подпорни стени, тераси и стълби по терена, насипи и изкопи.
61. ВИСЯЩИ ГРАДИНИ – са градини, разположени на покрив, над галерии или над каменни стълбове. Имат насипен почвен слой за засаждане на трева, цветя, декоративни храсти или дървета. Праобраз на съвременните градини са „Висящите градини на Семирамида” в Древен Вавилон, които са били разположени върху стъпаловидни тераси.
62. ВИРИДАРИЙ – е озеленен перистилен двор в манастир или към жилищна сграда. Има правоъгълен план с фонтан или басейн в центъра и озеленяване с цветни видове. Стените на сградата, ограждаща двора са били покрити с фрески, изобразяващи перспективно фантастични градински сюжети.
63. ВАЛ – е криволинеен изкоп, полукръгъл в напречен профил. Примери: валът “Еркисия” до Ямбол, “Аспаруховият вал” във Варна. Служил е за отбранително съоръжение през Средновековието.
64. ВЕНЕЦ, (от руски) – е вид сглобка в дървените строителни конструкции. Намира приложение най-вече в руската народна архитектура.
65. ВИАДУК, (от френски Viaduc, от лат. Via – път и duco – водя) - е мостово съоръжение с голяма дължина, построено на високи опори, когато пътят пресича пропасти, долини, блата и др. Постепенното нарастване височината на опорите (в някои случаи и размера на отворите), отличава виадукта от естакадата. При нея височините са равни.
66. ВИЛА, ( от лат. Villa – имение) – е извънградска къща с градина или парк. В Древен Рим вили са наричали местата за развлечение и отдих. Комплексът е включвал при по-големите вили: храм, театър, канали и водопроводи, баня, декоративна скулптура, например вила Адриана в Тиволи, близо до Рим, 125-135 пр. Хр. По време на Възраждането се строят вили с осова композиция и главна сграда в центъра на комплекса, от която се разкрива гледка към парка.
67. ВИМПЕРГ (нем. Vimperg -) – е висок остроъгълен декоративен фронтон, завършващ с портал и прозоречни отвори в готическите сгради. Повърхността на вимперга е украсена с ажурна или релефна резба. По краищата му има обрамчване с каменни пластични детайли, завършващи с кръстоцвети.
68. ВОЛУТИ, (лат. и итал. Voluta, букв. – нещо завито, спирала) – е архитектурен елемент във формата на спирала, която има “око” в центъра си. Тя е част от ионийския, коринтския и композитен капител. Форма на волути понякога имат и други архитектурни елементи като: конзоли на корнизи, обрамчване на входни портали, врати, прозорци и др.
Г
69. ГАЛЕРЕЯ (от френски galerie, от итал. galleria) – 1. е дълго, покрито и осветено помещение в което една от надлъжните стени е заменена с колони, стълбове или балюстрада; 2. дълга зала с ред големи прозорци на една от надлъжните стени; 3. най - горният балкон на зрителна зала; 4. название на музей, преди всичко за картинна колекция;
70. ГЕОМЕТРИЧЕН СТИЛ – е един от ранните стадии на развитие на изкуството в Древна Гърция (IX-VIII вв. пр. Хр.). Най-ярко се проявява във изображения по вази, малка пластика и декоративно-приложното изкуство (съдове, оръжие и др.). Орнаментът се разполага на ивици и се състои от меандър, кръст, окръжност, геометризирани изображения на човешки фигури.
71. ГЛАВА – е външното декоративно завършване на барабана. Има различва форма: шлемовидна, крушовидна, луковична, конусовидна и др. Оформя горната част на архитектурното съоръжение.
72. ГЛИПТОТЕКА – е събрани на едно място скуптурни произведения или глиптики. Другото название е музей на скулптурата.
73. ГЛОРИЕТА – е малко парково съоръжение във формата на открит павильон с колони, разположено обикновено на възвишение или затварящо перспектива. За първи път се появява във втората половина на XVII - ти в. във Франция.
74. ГОБЛЕН, (от френски - gobelin) – е декоративна тъкан, изработена ръчно ( за мебели, драперия или тъкана картина, стенни тапети и др.). Първоначално гоблени са наричали изделията на френската Кралска манифактура, основана през 1662 в квартала Гобелен в Париж. Името идва от фамилията на майсторите, които правят гоблени още от XV-ти в. Оттогава “гоблен” се нарича всяка декоративна тъкан от френски произход.
75. ГОТИКА, (от итал. gotico, букв. — готски, от названието на германското племе „готи”) - е архитектурен и художествен стил (между ср. на XIIв. и XV-XVI вв.), който завършва развитието на средновековната архитектура в Западна, Централна и отчасти Източна Европа. Готиката отразява кардиналните изменения в структурата на средновековното общество. Водещ архитектурен тип става градската катедрала и скелетната система на готическата архитектура със стрелковидни арки, подпрени на стълбове. Страничните усилия на кръстовидните сводове, са поети от нервюри и се предават на аркбутани и контрафорси. Създават се небивали до сега интериорни пространства, където стените са прорязани с огромни прозорци и многоцветни витражи. Насочеността на катедралите нагоре е подсилена от гигантски ажурни кули, стреловидни прозорци и портали, статуи по фасади и сложни архитектурни орнаменти. Готиката се прилага и в строителството на жилищни сгради, кметства, търговски обекти, градски кули и др. През XV-XVI вв. готиката се сменя от архитектурата на Възраждането.
76. ГРАВЮРА, (от френски gravure) – е вид графично изкуство. Може да бъде с висок или дълбок печат. Гравюра върху метал (мед, стомана, цинк) се нарича офорт – дълбок печат. Гравюра върху дърво се нарича ксилография - висок печат.
77. ГРАД – ГРАДИНА е малък град с неплътно застрояване, много открити зелени пространства и ограничен брой жители (между 30-35 хил.). В него е осигурено както удобството на градския живот, така и връзката с природата. Идеята за град-градина възниква в началото на XX-ти в. като опит за излизане от противоречията на капиталистическия град. Английският архитект и социолог Хуард пръв започва да се занимава с идеята. Първият град-градина е започнал да се изгражда в Лечуорт през 1902 г., на 55 км. от Лондон. След това тези градове получават голяма популярност в Германия, Франция, Испания, Италия, Чехия, Австрия и др.
78. ГРАД – СПЪТНИК e селище от градски тип, развиващо се в близост до град - мегаполис и влизащо с него в единна система на административно управление. Градът - спътник осигурява на обитателите си трудова заетост, социално - битово обслужване на място, а също така и културни връзки с големия град. В зависимост от функциите си градът - спътник може да бъде: промишлен, промишлено-транспортен, курортен, туристически.
79. ГРАДИНСКО И ПАРКОВО ИЗКУСТВО – е изкуството при създаване на градини, паркове, скверове, булеварди и озеленяване на дворове. Спецификата в това изкуство е в изграждането на организирани пространства от живи растителни материали, непрекъснато сменящи своя облик и в обединяването на елементите на природата с тези на архитектурното творчество.
80. ГРАДАЦИЯ, (лат. gradatio - постепенно повишение, от gradus - степен) – е постепенно изменение параметрите на обеми, размери, цвят, светлосенки в рамките на едно архитектурно произведение.
81. ГРАДСКИ ЛАНДШАФТ – е градска среда, съчетаваща природните фактори: форми на релефа, водоеми, растителност с градското застрояване: сгради, улици, магистрали, инженерни съоръжения.
82. ГРАФИКА, (от гръцки Grapho - пиша) – е вид изобразително изкуство. Основни графични средства са белият лист и нанесените на него линии, точки, штрихи и петна. Дели се на два вида: рисувална и печатна графика (гравюра и литография)
83. ГРАФИТИ, (от итал. graffiti, буквално — драсканица) - водят началото си от древността. Графитите са малко изучена област от живия език на човека през неговото историческо развитие и попълват познанията в областта на палеографията. Съвременното им значение – те са надписи и рисунки върху стени на сгради, огради, в метрото и т.н. Предмет на изследване са също от страна на изкуствоведите.
84. ГРАФИТО, СГРАФИТО – е разновидност в монументално-декоративната техника.
85. ГРОБНИЦА – е архитектурно съоръжение или саркофаг, помещаващо тялото на мъртвия и увековечаващо неговата памет. Примери за гробници могат да бъдат египетските пирамиди, мастабите, крито-микенските куполни гробници, тракийските гробници, толосите, скалните гробници в Индия, Азия и на етруските, монументалните мавзолеи на Древна Гърция и Рим, куполните гробници в Индия, богато украсените със скулптури съоръжения в Китай и Корея. В Западна Европа гробниците се намират вътре в църквите.
86. ГРОТ, (от франски grotte, от итал. grotta) – е тип съоръжение или павилион в парк, чийто градеж и декоративна украса имитират естествена пещера. Те са били широко разпространени в европейското градинско-парково изкуство през XVII – XVIII вв.
87. ГРОТЕСКА, (от френски grotesque, итал. grottesco — причудлив, от grotta — грот) - 1. Орнамент, включващ в причудливи и фантастични съчетания изобразителни и декоративни мотиви (растителни и животински форми, фигури на хора, маски, канделабри и др.); 2. Гротески са наречени древноримските декоративни орнаменти, намерени в Рим при разкопки на подземни помещения (грот) в “Златния дом” на Нерон ( I в. сл. Хр.). Имат приложение също при стенописи от епохата на Възраждането (фреските в апартамента на Борджиите, Ватиката, 1493 - 94 и в Лоджийте, 1519 по ескизи на Рафаел).
88. ГУРТ, (от немски gurt, букв. колан, пояс) означава: 1. профилирани хоризонтални или вертикални тесни корнизи (чисто декоративни) по фасади, или в интериора; 2. в готическата архитектура е арка, изградена от клиновидни малки камъни и укрепваща ребрата на кръстатия свод. Виж също и значението на нервюри.
89. ГУСЕК – е архитектурен профил (извивка), представляващ съчетание от две дъги: в правия гусек – горният край е изпъкнал, а долния- вдлъбнат. В обратния гусек дъгите са обърнати.
90. ГУТИ, (от лат. gutta - капка; друго название - регула) – означава декоративна украса във вид на малки пресечени конуси, или цилиндри под триглифите (или над тях) и метопите в храмовете с дорийски ордер.
Д
91. ДАДАИЗЪМ, (от френски dadaisme, от dada — дървено конче, детска играчка) – е авангардно художествено течение (между 1916 и 1922 г.). Формира се в Швейцария. Изразява се в скандални за времето си прояви – псевдочертежи, комбинация от случайни предмети и др. През 20-те години на XX- ти в. дадаизмът във Франция се слива със сюреализма, а в Германия – с експресионизма.
92. ДВОРЕЦ – означава резиденция на управляващия, княз, цар, духовник или друг богат човек. Строителството на дворци в древния Изток и по Средиземноморието е било свързано с демонстриране на представителност и държавна идеология. Сложните по композиция сгради са включвали голям брой помещения за тържествени приеми и церемонии. Римските дворци се отличават със симетрия на основните части на сградите, които са били разположени около дворове с фонтани, басейни и скулптурни фигури. Аналогична композиционна схема се прилага при дворците на императорите в римските, европейски, азиатски и африкански провинции. По времето на Византия плановата схема на дворците се променя в зависимост от местните условия. В ранносредновековна Европа дворците са били част от комплекса на укрепения град (виж замъци). По-късно дворците се обособяват като самостоятелни съоръжения, отличаващи се с богатство на декоративната си украса. В епохата на Ренесанса в Европа се налага нов тип дворец, т.нар. “палацо”. През XVI–XVII вв. се строят богати и представителни вид дворци (кралски, императорски, царски). Те са част от големи комплекси с прилежащи паркове (Версайл, Лувър, Ескориал, Императорския дворец в Пекин – XV в.). Характерна черта от архитектурната композиция на дворците е амфиладното разположение на помещенията и също представителния параден двор, наречен “курдонер”. През XX-ти век се строят дворци с обществено предназначение като “Кристалния дворец” в Лондон, 1851 г., “Двореца на спорта” в Рим, 1906 и др.
93. ДЕЙСИС, (от гръцки деисес – молитва на светците) - е каноническа композиция в иконописта, включваща Христос (в центъра) и обърнати към него в молитвена поза Св. Богородица и Йоан Кръстител. Дейсисът допуска и разширение на кръга от светци (архангели, апостоли, великомъченици, библейски пророци).
94. ДЕКОНСТРУКТИВИЗЪМ – е тенденция в изкуството и архитектурата от последната четвърт на XX-ти в., която пародийно противопоставя конструктивизма на неговия култ – рационализма. Счита се за крайно течение в сферата на теорията на архитектурата.
95. ДЕКОРАТИВНО ИЗКУСТВО – е част от пластичните изкуства, където заедно с архитектурата се формира художествена материална среда. Дели се на: 1. монументално-декоративно изкуство (архитектурен декор, стенописи, релефи, статуи, витражи, мозайки, паркова скулптура); 2. декоративно-приложно изкуство (създаване на художествени произведения, главно за бита); 3. оформителско изкуство (художествено оформление на събития, експозиции на изложби и музеи). Играе съществена роля в архитектурно-художествения синтез.
96. ДЕКОРАТИВНО – ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО – са мебели, съдове, тъкани, оръжия, дрехи, украшения. Материал: метал, дърво, текстил, керамика, стъкло, пластмаса. Техника: резба, изписване, брадерия, леене, коване. Свързано е с местни етнически и национални традиции. Служи за естетизация на бита. Решава задачи от практически и художествен характер.
97. ДЕКУМАНУС, ДЕКУМАНУС МАКСИМУС – е една от взаимно перпендикулярните главни улици на древно римското градоустройство.
98. ДЕСЮДЕПОРТ, или НАДДВЕРИЕ, ( от френски dessus de porte - над вратата) - означава пано, разположено над главния вход в сграда. Обикновено е стенопис, или скулптурно изображение. Също така има широко приложение при декоративната украса на интериора в главни преддверия и приемни помещения през XVII-XVIII вв.
99. ДЖАМИЯ, (от араб. масджид – място за поклонение) – е мосюлманско култово съоръжение. От VII-VIII вв. ее развиват следните типови джамии: “централно-куполен” (джамията Кубат ас Сахра в Иерусалим) и “джамия на колони”, който има правоъгълен план, вътрешен двор, ограден с галерии и молитвена зала с колони. На насочената към Мека стена на молитвената зала има една или две молитвени ниши – наречени “михраби”. В различните страни под въздействието на местните традиции са били строени и други типове джамии.
100. ДИПТЕР, (от гръцки dipteros) – е тип древногръцки храм, в който правоъгълното в план помещение е оградено по външния си переметър с два реда колони (виж храма на Артемида в Ефес).
101. ДОНЖОН, (от френски donjon) – означава главна кула в феодалния замък. Може да има четириъгълен или кръгъл план. Обикновено е поставена на най-недостъпното място и служи за убежище при нападение на неприятели.
102. ДОЛМЕН, (от англ. Tol – маса и men - камък, каменна маса) - е постройка от времето на първобитните общества, отнасящи се към бронзовата и ранната желязна епоха. Състои се от огромни по размер каменни монолитни блокове, покрити отгоре с масивна каменна плоча. Долмените са имали култово значение като места за светилища и погребения.
103. ДОРИЙСКИ ОРДЕР - е един от трите основни архитектурни ордера. Колоните на дорийския ордер нямат бази, стволът на колоната е прорязан с вертикални жлебове, наречени “канелюри”. Капителят се състои от: ехин (кръгла възглавница), абак (дебела квадратна плоча). Антаблементът се дели на: архитрав, фриз (разделен по хоризонтала на триглифи и метопи) и корниз. Дорийският ордер възниква в дорийската област на Древна Гърция между 600 и 590 г. пр. Хр. (виж храм на Артемида в Керкира). През VI-V вв. пр. Хр. дорийският ордер се прилага повсеместно и се налага като един от най-важните средства на монументалната композиция и на художествената изразителност в архитектурата по времето на късната архаика и класика.
104. ДОХОДНИ СГРАДИ – са многоквартирни жилищни сгради, построени за да бъдат давани под наем. Като тип се появяват в европейската архитектура през 1830 - 40 г. и в началото на XX- ти век стават един от основните видове градско жилище. Те имат типови планови схеми. Еднаквите по план жилища са групирани около стълбищни клетки, коридори или галерии. Декоративна украса е имало само по фасадата към улицата.
105. ДРЕНАЖ – е инженерно съоръжение с помощта на което се понижава нивото на подпочвените води.
106. ДРОМОС, (от гръцки) - 1. означава буквално “дълъг път”; 2. тесен и дълъг коридор пред погрбалната камера на тракийските и римските гробници.
Е
107. ЕГЕЙСКО ИЗКУСТВО, или крито-микенско изкуство – е архитектурата и художествената култура на Гърция през XXX-XII вв. пр. Хр. Основни центрове на развитие: остров Крит, островите в Егейско море и материка на Гърция, западното крайбрежие на Мала Азия, остров Кипър.
108. ЕДИКУЛА, (лат. aedicula) – в античната архитектура означава ниша в стена. Тя е фланкирана от колони или пиластри, опиращи се на земята. Едикулата завършва с фронтон. В нея са се поставяли статуи на богове в храмовете, в обществените и жилищните сгради. Едикули се наричат също малки елинистични и древно римски култови сгради.
109. ЕКЗОНАРТЕКС, (от гръцки) - е елемент на плана на християнската църква. Означава външен, втори нартекс, пристроен към западната фасада към първоначалния нартекс.
110. ЕКЛЕКТИЗЪМ, (от гръцки eklektikos – способен да избира, избираем) – е съчетание от разнородни художествени елементи. Обикновено се появява в периоди на упадък на архитектурните и художествени стилове. Елементи на еклектизъм например се забелязват в късното древноримско изкуство – комбиниране на форми, взаимствани от Древна Гърция, Египет, Предна Азия и др. Еклектизмът в архитектурата е най-значим в средата и втората половина на XIX-ти в., когато се използват форми от различни архитектурни стилове (готика, ренесанс, барок, рококо и др.). Широко разпространение еклектичните тенденции получават в западноевропейската и американска архитектура в средата на XX-ти в. във връзка с постмодернизма и модата на “ретроспективизма” – копиране на едни или други стилови направления в това число и еклектизма на XIX-ти в.
111. ЕКЛЕКТИЧНА АРХИТЕКТУРА – е основана на принципите на еклектизма.
112. ЕКОЛОГИЧНА АРХИТЕКТУРА – е тенденция в строителното изкуство, което е особено изявено в последната четвърт на XX-ти век и е свързана с движенията за защита на обръжаващата ни среда. Характерно е прилагането на естествени и несинтетични материали в строителството, на енергоспестяващи технологии, използвайки силата на слънцето и вятъра.
113. ЕКСЕДРА, (от гр. exedra) – е полукръгла и дълбока ниша в сграда или също свободностоящо полукръгло и полуоткрито съоръжение. Екседра се нарича и входното помещение на жилищна сграда.
114. ЕМПОРИЯ, (от немски, хора) – е галерия над входа на църквата (в някои случаи и над страничните наоси) открита към централния наос. Среща се в романските, готическите и православните храмове.
115. ЕЛИНИСТИЧНО ИЗКУСТВО И АРХИТЕКТУРА – е изкуството на Древна Гърция, страните от Източното Средиземноморие и част от Средна Азия. Обхваща IV-I вв. пр. Хр. Развитието на елинистичното изкуство съвпада с формирането на елинистичните монархии и разпространението на гръцката култура в Близкия и Среден Изток след завоеванията на Александър Македонски (334-323 г. пр. Хр.).
116. ЕЛИТАРНО ИЗКУСТВО, (от френски elite – най-доброто, отбраното) - е изкуство, ориентирано от своите създатели към малка група хора, които по силата на своите художествени възприятия се числят към най-добрата част на обществото – елита. Елитарните тенденции получават разпространение през XX-ти в. във връзка с авангардно- модернистичното изкуство.
117. ЕМПОРЕ, (от нем. Empore – възвишение) – 1. виж емпория; 2. така се нарича също и аналогичната част в светски постройки (вили, жилищни сгради, кина);
118. ЕНТАЗИС, (от гр. entasis - напрежение) – в ордерната архитектура е удебеляване на ствола (фуста) на колоните в средната й част (обикновено на разстояние 1/3 от височината й спрямо базата, създаващо впечатление за напрежение и отстраняващо оптическата илюзия за изпъкналост на ствола на колоната.
119. ЕРКЕР, (от нем. Erker) – е полукръгла, триъгълна, правоъгълна или многоъгълна, остъклена и издадена част от повърхността на стената. Може да бъде по цялата височина на фасадата (без приземния етаж), или само в последния етаж.
120. ЕСКИЗ, (от френски esquisse) – е предварителна рисунка, илюстрираща замисъла на архитектурното произведение или отделни негови части. В ескиза се нахвърлят композиционни и пространствени идеи, планове, основни цветови съотношения на бъдещото произведение.
121. ЕСПЛАНАДА – е широко и незастроено пространство пред обществени сгради, намиращи се на площад или в голям парк. Еспланадите се решават благоустройствено с широки алеи с фонтани, скулптури, цветни партери и т.н.
122. ЕСТЕТИКА, (от гръцки aisthesis - усещане, чувство) - е учение за прекрасното в изкуството, архитектурата и художественото творчество. Тя изследва отношенията между архитектурата и действителността, същността и проявленията на прекрасното в живота и изкуството. Изучава архитектурата като една от идеологическите форми, съдържанието и ролята й в обществото.
123. ЕХИН, (от гр. ecinoV, букв. - таралеж) – е част от капителя на дорийската колона във вид на кръгла в план възглавница с изпъкнал криволинеен профил. Ехинът е преход от ствола на колоната към квадратната горна част на капителя – абак
З
124. ЗАСВОДЯВАНЕ – е полукругло или островърхо завершване на участък от стената, покриващо прилепващия към нея вътрешен (цилиндричен или кръстат) свод.
125. ЗАЛЕН ТИП ХРАМ – означава издължена в план сграда, където наосите имат еднаква височина, или малко по-висок от другите е средния наос, но няма прозорци (т. нар. “псевдобазилика”). Може да бъде също еднопространствен храм без трансепт. Този тип храмове се строят се през XIII в. и началото на XVI в. Типични са готическите северно-немски, чешки и полски зални храмове (катедрали ) от този период.
126. ЗАМЪК – е укрепеното жилище на феодалния владетел. Ранните замъци са имали суров вид, благодарение на високите и глухи каменни стени, свързано с отбраната на замъка. През XIII-XVI вв замъците се превръщат в сложни комплекси с отбранителни, жилищни, култови и стопански сгради и съоръжения, които образуват цялостен ансамбъл. Техният облик се разнообразява от аркадни галерии във вътрешните дворове, еркери по стени и многообразни кули. С развитието на артилерията замъкът постепенно губи значението си на крепост и главна роля в неговата композиция има дворцовата сграда.
127. ЗИКУРАТ - е култова стъпаловидна кула в архитектурата на Древна Месопотамия. Тя има от три до седем стъпаловидни етажа във формата на пресечена пирамида, съединени чрез външна стълба или рампа, наречена още пандус.
128. ЗИМНА ГРАДИНА – е част от добре осветено помещение, чийто интериор е художествено оформен и озеленен с декоративни растения.
129. ЗЛАТНО СЕЧЕНИЕ - е пропорция в която една от двете съставни части е толкова пъти по-голяма от другата, колкото пъти тя е по-малка от цялото. Пропорциите на златното сечение отразяват фундаменталните закономерности в образуването и строежа на природните форми.
И
130. ИЗКУСТВОЗНАНИЕ - в широкия смисъл е комплекс от обществени науки, изучаващи изкуството, художествената култура като цяло и отделните видове изкуства. Изкуствоведческите науки включват литературознание, музикознание, театрознание, кинознание, а също и изкуствознание. Последната е наука за пластичните и пространствени изкуства. Имат три основни части: теория на изкуството, история на изкуството и художествена критика. През XIX в. изкуствознанието окончателно се формира като наука.
131. ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В ЖИВОПИСТА - са цвят, рисунка, композиция, фактура на оцветената повърхност и изразителност от нанасянето на четката. Построяването на обема и пространството е свързано с линейната и въздушна перспектива, с моделирането на светлосенките, с пространствените свойства на топлите и студени цветове.
132. ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В СКУПТУРАТА - са ситуиране на произведението в пространството, предаването на движение, поза, жест, моделиране на светлосенките, усилване релефността на формите, фактура на материала, зрителен ефект на обемите и силови отношения между тях, пропорции и характер на силуета.
133. ИКОНОГРАФИЯ, (от гръцки eikon - изображение, образ и grapho - пиша, чертая, рисувам) – е строго установена система на изобразяване на персонажи или сюжетни сцени. Основава се на канони, свързани с религиозен култ и ритуал. В изкуствознанието (наречено иконографски метод) иконографията е описание и систематизация на типологични признаци и схеми.
134. ИКОНОСТАС, (от гръцки eikwn - образ и stasiV - място за стоене) – е преграда с редове икони, отделяща олтара от основната част на православния храм. Иконостасът в този си вид се е появил след появата на ниската олтарна преграда от архитектурата на Византия. В своята развита форма (висок) иконостасът от XIV-XV в. има строга йерархическа последователност за поставяне на иконите в редовете. Най-отдолу са иконите на местните светци. Вторият ред е наречен “deisis – от гръцката дума “молитва” и включва икони с изображение на Христос и обърнати към него в молитвени пози – Света Богородица и Йоан Предтеча, икони на архангели, патрон на църквата и др. Най-горният ред икони от иконостаса се нарича “празничен” и включва изображения на сцени от Евангелието. През XVI – XVII вв. към иконостаса се включват и нови редове: апостолски, на праотеца (царски) и др. Иконостасът обикновено е дървен, таблите и колонките му от втората половина на XVII в. се украсяват с богата дърворезба, позлата, профилирани цокли и корнизи. През XVIII в. и началото но XIX в. традиционните форми на иконостаса се изменят под влияние на украсата на западноевропейските олтари.
135. ИМАРЕТ, (от турски) - е самостоятелна постройка или отделно помещение към джамията, където се предоставя приютяване и безплатна храна на бедните хора.
136. ИМПОСТ, (от франски imposte) – означава 1. профилиран архитектурен детайл над стълб или над капител на колона (често във формата на антаблемент), който служи за опора на петата на арката; 2. тесен отрязък от външна стена, разчленяващ прозоречен или входен отвор по вертикала.
137. ИНТЕРКОЛУМНИЙ, (от лат. intercolumnium, от inter – между и columna – колона, стълб) – означава отвор между ред стоящи колони в ордерната архитектура. Величината на интерколумния е постоянна за всяка колонада и зависи от мащаба на съоръжението, характера и ордера на колонадата, а също така и от размера и материала на колоните и архитрава.
138. ИНТЕРИОР, (от франски interieur – вътрешен) – е вътрешното пространство на помещенията. Функционалното предназначение на интериора определя неговото архитектурно решение – размери, пропорции, обзавеждане, които от своя страна определят архитектурно-художествени синтез на интериора.
139. ИОНИЙСКИ ОРДЕР – е един от трите главни гръцки архитектурни ордера. Има стройна колона с база, ствол с канелюри и капител, състоящ се от две волути. Антаблементът му (понякога без фриз и архитрав), се състои от 3 хоризонтални ивици. Фризът почти винаги изцяло е покрит с релефи. Ионийският ордер се различава от дорийския ордер по своята лекота, изящност, пропорции и по-богат декор по всички части. Ионийският ордер възниква в ионийската област на Древна Гърция между 560 – 500 г пр. Хр. Силно разпространение получава в Гърция през епохата на елинизма.
140. ИОНИКИ – виж ОВИ
141. ИСТОРИКО – АРХИТЕКТУРНО ЗОНИРАНЕ – е зониране на територия, съдържаща сгради паметници на културата с цел запазване на исторически формираната среда и нейното включване в съвремения живот на селището.
142. ИТАЛИЯНСКА ГРАДИНА – е стил или тип градина, характерна за епохата на Възраждането във феодална Италия и възприела традициите в градинско-парковото изкуство на Римската епоха.
К
143. КАЛАНЧА, (от тюркски, от араб. kal`a – крепост) – е възвишаваща се над силуета на сградата кула от която се надлюдава за възникнали пожари. Каланчите имат камбана, площадка за дежурния и мачта за сигнализация с флагове и фенери. С развитието на телефонните връзки това съоръжение е загубило своето значение.
144. КАЛЕ, (от турски) - е крепост и система от укрепителни съоръжения в турските градове.
145. КАМБАНАРИЯ – е надстрояване на една от стените на църквата (западната) с отвори за камбаната. Също може да бъде свободно стояща кула в двора на църквата. Видове камбанарии: 1. стена с отвори; 2. кули, поставени на стълбове с отвори по горните етажи; 3. палатен тип камбанария с правоъгълен в план архитектурен обем и покрита с засводена аркада, опорите на която са разположени по периметъра на стените;
146. КАМЕРА, (от гръцки - означава засводена стая) - 1. е помещение със специално предназначение (съдебна камера, болнична, затворническа); 2. засводено помещение в гробница;
147. КАМПАНИЛА, (от итал. Campanile) - среща се в италианската архитектура през Средните векове и Възраждането. Представлява четириъгълна, или кръгла в план многоетажна кула с камбанария, обикновено сводно стояща и отделена от църковната сграда.
148. КАНАБЕ, (от латински) – е селище, разположено в съседство до военен лагер по време на Римската империя. който дава началото за развитие на градовете. Такива селища в България са Рациария, Ескус, Нове, Абритус, Дуросторум и др.
149. КАНЕЛЮРИ, (от фрeнски cannelure – вдлъбнатина) – са вдлъбнатини: вертикални (по ствола на колоните или пиластрите) и хоризонтални (по базата на колоните в ионийския ордер). Изработват се или плътно една до друга (при дорийския ордер) или с малки междинни разстояния (при ионийски ордер). Придават стройност на колоната и служат за нейното олекотяване.
150. КАНОН (от гръцки kanon - правило, мярка) - в архитектурата и изкуството е съвкупност от твърдо установени правила и норми на композицията. Теоретичните основи на канона са разработени от древно гръцкия скулптур Поликлет в съчинението му “Канон” (V-ти в. пр. Хр.). През античността и Възраждането са характерни опити за рационализиране на канона по пътя на идеалните закономерности в пропорциите на човешкото тяло
151. КАПЕЛА, (от къснолат. capella, итал. capella – параклис) – е малко съоръжение в католическата и англиканската архитектура, или само помещение за молитви и за съхранение на реликви. Когато капелата се намира в църквата, тя е разположена в страничния наос, или около хора. Може да бъде изградена също така в замък или в дворец. Строили са се и отделно стоящи капели (например Сикстинската капела).
152. КАПИТЕЛ, (от къснолат. сapitellum – глава) – е горната, завършваща част на вертикална опора (стълб или колона), предаваща натоварването от архитрава и другите разположени над нея части на сградата. Капителят е известен още от архитектурата на Древния Изток. В античността са се сформирали три основни вида класически типове капители: дорийски, ионийски и коринтски (виж архитектурен ордер). Своеобразни видове капители има в архитектурата на Китай, Япония, Мексико, Византия, в романската и готическата архитектура. По време на европейското Възраждане широко се прилагат типовете антични капители.
153. КАРАВАН –САРАЙ, (от перс., буквално. – дом –каравана или хан ) – е сграда и място за отсядане на пътници и добитък по търговските пътища на Близкия Изток и Средна Азия. Те са се строели през IX-XVIII вв. във връзка с разрастването на градовете и засилването на транзитната караванна търговия. Най-разпространения тип караван- сарай е с вътрешен двор, обграден с едноетажни, или по-рядко триетажни помещения. С развитието на железниците, постепенно загубват своето значение.
154. КАРДО, (от латински) - е една от взаимно перпендикулярните главни улици на римските военни лагери, съответно и на римското градоустройство. Има ориентация север - юг.
155. КАРТУШ, (от френски. cartouche, от итал. cartoccio – свитък, руло) – е декоративен елемент по сградата във вид на щит или не до края разгънат свитък на който са изобразени герб, емблема, или някакъв надпис. Штукатурни и дървени картуши са украсявали входовете на дворците. Били са много разпространени през XIV-XVIII вв.
156. КАСЕТИ, КАСЕТОНИ, КЕСОНИ, (от итал. cassetta) – са квадратни или многоъгълни вдлъбнатини по тавани, или по вътрешната повърхност на арки и сводове. Имат конструктивна и декоративна роля. Прилагат се също с цел подобряване акустиката на помещението. Виж купола на Пантеона в Рим, интериор.
157. КАСКАДА, (от френски. сascade, от итал. cascata, от cascare – стремително падане надолу) – означава естествен или изкуствуно създаден водопад, спускащ се от високо и изливайки се стъпаловидно надолу. В парковата архитектура каскадите се създават на различни теренни нива по които се стича водата. Знаменити каскади са Десте в Тиволи, 1550-72 г. и в парка на Петродворец, Петербург, XVIII в.
158. КАСТЕЛ, (от лат.), КАСТИЛИО, (от исп.) - е замък, крепост, укрепен лагер. Така са били наричани укрепените римски военни лагери, които са имали правоъгълна форма и взаимно перпендикулярни улици (дикуманос и кардо).
159. КАТАКОМБА, (от итал. сatacomba, от къснолат. catacumba – подземна гробница) – означава подземно помещение от изкуствен или естествен произход. Използвали са го през древността за извършване на религиозни обреди, или за погребване на мъртъвци. Най- известни са “римските катакомби” (II-IVвв.), състоящи се от лабиринти с тесни галерии и малки зали. Някои катакомби са украсени със стенописи (късно антични и ранносредновековни).
160. КАТЕДРА, (от гръцки. kathedra – място за сядане, скамейка) – е подиум в християнската църква, от който се произнася проповед. Катедрата е богато украсена с резба, релефи, статуи. В мюсюлманските джамии такива катедри се наричат “минбар”.
161. КАТЕДРАЛЕН ХРАМ – е главния храм на града или манастира, където извършват богослужение висшите духовни лица (патриарх, архиепископ и др.). Архитектурата на храма се отличава с монументалност на формите и отразява тенденциите на господстващия архитектурен стил на времето. В големите градове може да има няколко катедрални храма.
162. КВАДРА, (от лат. quadrum – четириъгълник) - е каменен блок в формата на паралелепипед, който се използва за зидане на стени или сводове.
163. КЕМПФЕР, (от немски) - 1. част от стълб над капител на колона със самостоятелен корниз; 2. импост, който служи за увеличаване височината на опорния стълб; 3. неподвижна хоризонтална или вертикална част в прозоречен или друг отвор;
164. КИВОРИЙ, (от гръцки kiborion) – първоначално е създаден като съд за пиене, но в християнския храм означава дарохранителница. Съхранява се под олтарния навес, който обикновено се подържа от богато резбовани колонки. Виж още балдахин.
165. КИМА, (от гръцки) - 1. е най-горната извита част на корниза, на пиедистала и др.; 2. също всяка завършваща част на корниза, независимо от нейния профил;
166. КИЧ, (от немски Kitsch, буквално "халтура", от английски for the kitchen "за кухнята", т.с. предмети на лошия вкус) – е специфично явление, отнесено към най-долните нива на масовата култура. Синоним е на стереотипното псевдоизкуство, лишено от художествено- естетически цености. Кичът е натоварен с примитивни детайли, разчитащи на евтин външен ефект.
167. КЛАСИЦИЗЪМ, (от латински classicus - образцов) – е архитектурен и художествен стил в Европа през XVII-ти – средата на XIX-ти вв. Характерно за него е връщането към формите на античността и идеалните естетически еталони. Формира се във Франция през XVII-ти в. и отразява възхода на абсолютизма. В областта на архитектурата значими представители са Ж. Ардуен-Мансар, Ж. А. Габриел, К. Н. Леду във Франция, К. Рен в Англия, В. И. Баженов, М. Ф. Казаков, А. Н. Воронихин, А. Д. Захаров, К. И. России в Росия. За класицизма са присъщи ясните геометрични форми, логични планове и съчетание на стени с ордер, съдържан декор. Към средата на XIX-ти в. класицизмът преминава в безжизнен академизъм.
168. КЛУАТЕР, (от френски cloitre, от лат. claustrum – закрито място, по-късно - манастир) - означава затворен двор в католически манастир, обкръжен от вътрешни галерии. Характерен е за романската и готическа архитектура.
169. КЛЮЧОВ КАМЪК, - представлява трапецовиден елемент от камък, или тухла във върха на свода или арката. Има важна конструктивна роля. От друга страна често получава декоративна или скулптурна обработка.
170. КОЛИБА – 1. е убежище, постройка от нетрайни материали; 2. е постройка над покрива, предназначена за сушене на тютюн;
171. КОЛОНА, (от френски colonne, от лат. columna – стълб) - е архитектурно обработена и кръгла в напречно сечение опора, основен елемент в архитектурния ордер. Първоначално е възникнала като елемент на подпорно - гредовата конструкция. Получава художествена интерпретация и класически форми в изкуството на Древен Египет и Древна Гърция. В класическите архитектурни ордери главна част на колоната е ствола (наречен още фуст), който има уширение – ентазис и се утънява към върха. Стволът на колоната е обработен с вертикални жлебове – канелюри. Той се опира на проста или сложна база и завършва с капител. Колоната се прилага при архитектурното решение по фасади, а също и във вътрешните пространства. Нейната художествена изразителност и значение се определят от пропорциите, члененията и пластичната обработка, а също така и от съотношението на височината и диаметъра към интерколумниума и размерите на съоръжението като цяло. Свободностоящите колони често завършват със скулптурни фигури и са монументални паметници. В скелетните конструкции колоните (каменни, железобетонни, метални или дървени) са едни от основните конструктивни елементи, поемащи натоварването от греди, плочи, ферми и др.
172. КОЛОНАДА, (от френски colonnade ) – е ред или редове от колони, антаблементът на които се явява общо покритие. Като външна композиция на сградите, колонадите се прилагат във вид на портици и галерии, които съединяват отделните части на сградата и зрително я свързват с пространството на двора, площада и околната среда. Колонадата може да бъде и самостоятелно съоръжение (най-често се среща в градинско- парковото изкуство). Вътре в сградите колоните могат да обрамчват големи зали, разделяйки, или съединявайки отделни части на интериора.
173. КОЛОРИТ – е система от съотношение на цветови тонове в живописта и в архитектурата. По характер цветовите съчетания са – спокойни и напрегнати, студени и топли, светли и тъмни, ярки и приглушени.
174. КОМПОЗИЦИЯ, (от лат. compositio - съставяне) - е строежа на архитектурното произведение, обусловен от неговото съдържание, характер, изразни средства, функция и др. Композицията организира както вътрешните пространства, външния образ на сградата, така и връзката й с околната среда. Има много видове композиции: статична или динамична, - открита, или закрита, - симетрична или асиметречна и др.
175. КОНАК, (от турски) - 1. е сграда, която служи за резиденция на административната, военна и съдебна власт в турската държава; 2. е жилище на местния управител или богаташ;
176. КОНЗОЛА, (от френски console) - е издатина в стената, или закрепена в единия си край греда, която поддържа корниз, балкон, фигура, ваза и т.н.
177. КОНТРАСТ,(от френски contraste - рязко различие, противоположност) – е едно от изразните средства в архитектурата, в основата на което лежи противопоставянето на две съотнасящи се качества на архитектурната композиция с цел нейното подсилване. Контрастът може да бъде по обем, височина, цвят, фактура, пространствени параметри и т.н.
178. КОНТРАФОРС, (от френски contreforce – противодействаща сила) – е каменна, бетонна или железобетонна напречна стена, чиято вертикална страна или ребро усилва основната носеща конструкция и възприема хоризонталните натоварвания (например от сводовете). Каменният контрафорс е един от основните елементи на готическата конструкция.
179. КОНХА, (от гръцки konch - раковина) – е полукупол, служещ за покриване на полукръгли или многостранни в план части на сградата (екседра, апсида, ниша). Конхата се появява в източно - елинистичната архитектура, има голямо приложение в римската, византийска архитектура и в средновековните християнски култови сгради. В конхите често се срещат стенописи и мозайки
180. КОРИАТИДА, (от гръцки) - е скулптурно изображение на изправена женска фигура, която служи като опорна греда на сградата. Кориатидите са били широко разпространени в античната архитектура и през XVII- XIXвв. в архитектурата на Европа.
181. КОРНИЗ, (от нем. Karnies; първоизточник: гръцки korwniV - заключение, край) – е хоризонтално издаване пред фасадната плоскост, поддържащо покрива на сградата и защитаващо го от дъждовните води. Има също и декоративно значение. Корнизът може да бъде главен и междинен.
182. КОРАБ, - виж наос
183. КОРИНТСКИ ОРДЕР, - е един от трите основни архитектурни ордера. Има висока колона с база, ствол, прорязан от канелюри и пищен капител, състоящ се от стилизирани листа на аканта, обрамчен от неголеми волути. Коринтският ордер се появява във втората половина на V-ти век пр. Хр. и има широко приложение в архитектурата от епохата на елинизма и Древен Рим.
184. КОТЕДЖ, (от англ. сottage, първоначално – селски дом) – е селско или градско еднофамилно жилище с неголям двор. Те могат да бъдат двуетажни с вътрешна стълба: на първия етаж са разположени дневна, кухня, помощни помещения, на втория етаж - няколко спални. Котежът възниква в Англия в края на XVI в. и началото на XVII в. и става традиционен тип английско жилище. Има широко разпространение и в други страни.
185. КРАБ, (от нем. Krabbe - рак) – е декоративен детайл във вид на стилизирани листа, или цветя, поставени по фронтони или винперги или други декоративни елементи от готическата архитектура.
186. КРЕМЪЛ - е централната укрепена част на руския средновековен град. За първи път се споменава в летописите от 1331 г. като “кремник”. Кремълите са се строели на високо укрепено място, обикновено на брега на река или езеро. Били са обградени с дълбоки ровове и високи стени. В кремъла се намира главната църква, двореца на княза, жилищата на болярите и висшите духовници.
187. КРЕПОСТ - е укрепление, защитаващо град, или определена територия. Най - ранните крепости са тези с дървени и валови укрепления. В Древния Рим се появяват укрепените военни лагери, които впоследствие стават център на много от европейските градове. По време на Средновековието се появяват различни типове крепости, които са служели за защита на замъците, градовете и манастирите. Между тях има земни валове, ровове, крепостни стени с кули и порти, наблюдателни и бойни кули, подвижни мостове, машикули. Укрепените руски градове са получили названието “кремъл”. С появата на огнестрелното оръжие и артилерията възникват крепости от нов тип (бастиони и фортове).
188. КРОКИ, (от френски croquis), - 1. е чертеж – окомерна снимка; 2. е бързо направена рисунка, маркираща композиционния замисъл на архитектурното произведение;
189. КРЪГЛА СКУЛПТУРА – е вид скулптура, която за разлика от релефа е представена самостоятелно в триизмерен обем. Статуя, бюст, скулптурна група.
190. КРЪСТОКУПОЛЕН ХРАМ - е тип християнски храм, който се появата за първи път в архитектурата на Византия. Пример църквата “Света София” в Константинопол. В класическия тип кръстокуполен храм, куполът е на пандантиви, и стъпва на четири масивни стълба, разположени в центъра на храма. Оттам се разделят четирите засводени пространства на кръстовидния план. Образуваните при това пресичане ъглови помещения, също са покрити с малки куполи, или сводове. Главна роля в композицията на храма играе централния купол, повдигнат на барабан. На по-долно ниво са разположени засводените ръкави на кръста, а под тях - ъгловите помещения. В своята цялост храмът представлява свързани една с друга пространствени клетки, разположени в пирамидална композиция. Структурата на такива храмове се чете както във вътрешното пространство, така и в екстериора. В композицията на интериора е включена строго разработена канонична система от стенописи и мозайки – подчинени на структурата на храма и на символиката на отделните части в него. Типът кръстокуполен храм след Византия получава разпространение в култовата архитектурата на Балканския полуостров, Русия, Кавказ и др.
191. КРЪЩЕЛНЯ, - виж баптистерий
192. КРИПТА, (от лат. crypta, от гръцки h krupth – скрито, съкровено място) - в Древния Рим е засводено подземно помещение с правоъгълен план. В западноевропейската средновековна архитектура се намира под олтарната част на храма и служи за почетни погребения. Например в криптата на църквата “Св. Павел” в Лондон е погребан Адмирал Нелсън.
193. КУБИЗЪМ, (от френски cubisme, от cube — куб) – е авангардно течение в архитектурата и изкуството от началото на XX - ти в. Свързан е с изявяването на прости и устойчиви геометрични форми (куб, конус, цилиндър).
194. КУЛА – е съоръжение, височината на което превишава значително хоризонталните й размери. Кули първоначално се строят като част от укрепителни съоръжения – кули за стражата, кули по замъците, наречени “донжони”. Кулите имат голямо приложение в култовата архитектура – камбанарии и минарета. Също и в гражданската архитектура (морски фарове), в инженерните съоръжения (водонапорни и радио-телевизионни кули). Кулите се издигат над преобладаващото застрояване, те се отличават с изразителност и динамичност на композицията си и често играят ролята на основна доминанта в архитектурния ансамбъл.
195. КУПОЛ, (от итал. cupola – купол, свод, от лат. cupula) - е вид покритие, близко по форма с полусферата. Формата на купола се образува от различни криви. В купола възникват хоризонтални усилия (на опън), които се предават на поддържащата го конструкция, или се възприемат от долния (опорен) пръстен на самия купол. Каменните или тухлени куполи могат да се опират и на цилиндричен постамент, наречен “барабан”. Ако куполът стъпва върху помещение с правоъгълен план, то преходът от него към кръглия в основата си купол става с помощта на специални сводове, наречени “пандантиви” или “тромпи”. Куполите са се появили първо и са получили развитие в Древен Рим. Прилагали са се при покриване на терми и обществени сгради - базилики. За римската архитектура са характерни куполи с полусферична форма и касетирана вътрешна повърхност. През средните векове различни по форма куполи се използват най- вече в култовата архитектура. След осъзнаване ролята на купола за формирането на градския силует по-късно се появяват външен и вътрешен купол, а най-накрая и “конуса” като част от конструкцията на купола. Куполите с външна обвивка се опират на постамент-барабан и получават широко разпространение в Средна Азия и Русия. През епохата на Ренесанса такива куполи се разпространяват в архитектурата на Западна Европа и се налагат като доминанти в градското застрояване. Сградите, построени от Андреа Паладио през XVI в. са послужили за пример как куполът може да се използва и в обществената архитектура, а не само в култовата. Тази тенденция получава своето развитие през XVIII– ти в. От втората половина на XIX - ти в. се строят куполи с метални конструкции. През XX- ти в. с развитието на монолитното и сглобяемо строителство се увеличава многообразието от структури и форми на куполите. Появяват се уребрени, кръгови, мрежести, с вълнообразна вътрешна повърхност, с двойна надувна черупка и др. видове куполи.
196. КУРВАТУРА, (от лат. Curvatura – кривина, окръгленост) – e незначително, едва забележимо заобляне на праволинейните части на сградата. Прилага се за отстраняване на оптическото изкривяване (при възприемане на сградата в ракурс) и за подсилване на пластиката в архитектурата. Курватурата е характерна преди всичко за ордерната архитектура
197. КУРДОНЬОР, (от френски cour d`honneur, букв. – параден двор) – е параден двор на дворец или имение – образуван от главния корпус и прилежащите му странични крила (флигели), а може да бъде и от странични колонади. Към прилежащата улица или площад, обикновено курдоньорът е отделен с красива ажурна ограда. Намира широко разпространение в европeйската архитектура през XVII – до началото на XIX -ти в.
198. КЬОШК, (от турски, персийски кушк – павильон) - в българската народна архитектура е повдигната и по - богато декоративно обработена част на чардака. Обикновено е издадена напред. Служи за отдих, приемане на гости и за работа.
Л
199. ЛАНДШАФТНА АРХИТЕКТУРА - е архитектура на откритите пространства, част от градоустройството. Нейната цел е създаване на най - благоприятна функционално - пространствена организация на средата за обитаване и отдих. Решава естетическите задачи на социалната екология.
200. ЛИЗЕНА - е плоска, вертикална ивица, излизаща пред повърхността на стената на сградата. Тя може да бъде конструктивно удебеление на стената, или да има декоративно значение. Явява се едно от средствата за разчленяване на фасадата.
201. ЛИМЕС, (от латински - означава граница) - се нарича граничната ивица земя по време на Римската империя, която е подсилена с укрепителни съоръжения.
202. ЛИТОГРАФИЯ - е тиражирана графика с плосък печат. Използва се за изготвяне на щампи.
203. ЛОДЖИЯ, (от итал. loggia, laudjia – беседка) – 1. е помещение, открито от една или повече страни, където стената е заменена от колонада, аркада, парапет и т.н. Лоджията може да бъде и самостоятелно съоръжение (Лоджия дел Ланци във Флоренция, 1376 г.); 2. е част от сграда (балкон, ниша в стена, вход);
204. ЛЮНЕТ, (от френски lunette, букв. – луничка) - е арковиден отвор в свод или стена, който се ползва като прозорец и завършва отдолу с хоризонтална рамка. “Глухите”, или “плътни” люнети често са украсени със стенопис или скулптури.
205. ЛЮЦЕРНА, (от френски lucarne, от лат. lucerna – светилник, lux – светлина) – е прозоречен отвор в покрива или купола. Люцерните имат и декоративно значение. Отвън често са обрамчени с декоративна украса, штукатура и др.
М
206. МАВЗОЛЕЙ, (от лат. mausoleum, от гръцки. mauswleion) - е монументално погребално съоръжение, състоящо се от камера, където се съхраняват останките на починал човек. Понякога може да бъде само мемориална зала. Наименованието идва от гробницата на цар Мавзол в Галикарнас (сега в Турция, IV-ти в. пр. Хр.). Мавзолеите получават разпространение в Древен Рим и през Средновековието в Далечния Изток. В архитектурата на тоталитарните държави типа “мавзолей” получава ново развитие в качеството си на гробница на вожда.
207. МАВРИТАНСКА АРХИТЕКТУРА, МАВРИТАНСКИ СТИЛ – е условното наименование на средновековна архитектура през XI-XII вв. в страните от Северна Африка и Южна Испания. Претърпява сложна еволюция в градоустройствено отношение. Характерни за тази архитектура са джамии с вътрешни дворове, в които има многокорабни и многоколонни молитвени зали. Те имат квадратен план, минарета и понякога комплексът включва живописни по план дворци. При строителството се използват стреловидно-подковообразни арки, сталактитови куполи, фризове, корнизи, също така стенна резба по стъкло и дърво. Характерни са облицовки по колони, керамични и стъклени мозайки, витражи, цветен мрамор. Налице е повишения декоративен орнамент, наситен с растителни, геометрични и епиграфски мотиви.
208. МАЗГАЛ, (от турски и арабски) – е бойница (т.с. тесен процеп за стрелба в стената на крепостна кула или друго укрепление).
209. МАЙОЛИКА – 1. е керамика в Италия от XV-XVII вв. (плакети, съдове, пана); 2. изделия от цветна, печена, едропореста глина, покрита с глазура и монохромна украса на бял фон. Виж фасадата на Централна минерална баня в София.
210. МАЛКИ АРХИТЕКТУРНИ ФОРМИ – са елементи на градинско - парковата композиция: беседки, ротонди, перголи, арки, пейки, зелени скулптури, павильони, оборудване за детски площадки, навеси и др.
211. МАНАСТИР, (от гръцки monasthrion - уединенно жилище, от monah – самотен) - е общност на монаси (мъжки манастир) или монахини (женски), които са приели общи жизнени правила (устав). Най-древните манастири са будистките, които се появяват във втората половина на I-вото хилядолетие пр. Хр. в Индия и се разпространяват в страните от Южна и Югоизточна Азия. Пещерните манастири в Индия (Аджант, II в. пр. Хр. – до VII в. сл. Хр.) и Китай (353-366 гг.) са включвали издълбани в скалите молитвени зали, стъпала към тях, килии, монашески общежития (вихара), трапезарии и библиотеки. Манастирите с надземни постройки в Китай, Япония, Югоизточва Азия от XIV-XVII вв. са имали характера на живописни комплекси, състоящи се от молитвени и жилищни помещения, мемориални храмове и пагоди. Манастирите в Тибет (обикновено разположени по склоновете на планините) и Монголия представляват комплекси, състоящи се от стъпаловидни храмове и жилища на ламите (свещениците). Първите християнски манастири, които са се появили през IV-VI вв. в Северна Африка и Близкия Изток са имали затворен крепостнически характер. Те били заградени с високи каменни стени и включвали: църква (обикновено три корабна базилика ), жилищни помещения (килии), трапезария и библиотека. През VI-IX вв. се формира архитектурният тип на западноевропейския католически манастирски комплекс (запазен е плана на манастира Санкт Гален в Швейцария, ок. 820 г.), който има правоъгълен план, където доминира обема на църквата, разположена в двор- клуатър. Галерии са ограждали другите манастирски постройки. Композицията на манастирите се е променяла в зависимост от вкуса на различните монашески ордени. По време на готиката типовете манастири силно са повлияли на светската архитектура и най-вече са включвали приюти за бедни, болници и покрити пазари към комплекса. Православните манастири от времето на Византия, и по земите на Балканските страни, Русия и Армения имат разнообразна планировка, която се е развивала в течение на вековете. Комплексите са били оградени със стени с кули, по периметъра на стените са се разполагали килиите, а в центъра се е намирала църквата, трапезарията, камбанарията и кладенеца. В Кападония, Балканските страни и в Кавказ са известни пещерните манастири. В периода на Възраждането и барока манастирите са загубили значението си на укрепени съоръжения. Появяват се нови ансамбли манастири-дворци, построени компактно по общ план (манастирът Ескориал, Смолния манастир в Петербург).
212. МАНЕЖ, (от френски manege) – е правоъгълна или кръгла сграда, без вътрешни прегради за тренировка на коне, обучение по езда и конно-спортни състезания. Най- изразителните манежи в архитектурно отношение се строят през XVIII-ти – XIX-ти вв.
213. МАНСАРДА, (от френски mansarde) – е предимно жилищно помещение, разположено на покрива на сградата, двускатният покрив на която се състои от две части: горна (полегата) и долна (отвесна). Конструкцията на мансардата е разработена от френския архитект Ф. Мансар. В широкия смисъл на думата, мансарда е всяко помещение, намиращо се на тавана, под висок покрив.
214. МАСКАРОН, (от френски. mascaron, от итал. Mascherone – голяма маска) – e декоративен релеф във вид на маска, изобразяваща (често в гротесков или фантастичен вид) човешко лице или глава на животно. Маскарони се поставят предимно по ключовите камъни на арки, над прозоречни и отвори над врати. Също така се срещат в композицията на монументални фонтани като част от парковото изкуство. Имат приложение и в декоративната украса на мебели.
215. МАСТАБА, (от араб., букв. каменна пейка) – е съвременното название на древно египетските гробници от периода на първата династия фараони (ок. 3000 – 2800 г. пр. Хр.) . Състои се от надземно и правоъгълно в план съоръжение (лежащ паралелепипед) с наклонени към центъра стени, през което преминава вертикална шахта и подземна погребална камера с няколко помещения, украсени със статуи, релефи и стенописи.
216. МАСОВО ИЗКУСТВО – е понятие, означаващо специфична проява на масовата култура и включващо художествени произведения за удовлетворяване нуждите на обща аудитория чрез средствата за масова комуникация (кино, телевизия, печатна графика). В масовото изкуство преобладават стереотипи и упростени еталони, насачени към вкуса на широкия потребител.
217. МАШИКУЛИ, (от френски machicoulis) - са бойници, разположени по горните части на стените и кулите на средновековните крепости. Обикновено са издадени пред крепостната стена. Те постепенно губят своето стратегическо значение след появата на огнестрелното оръжие. Продължават да се строят по-късно като елемент на архитектурния декор.
218. МЕАНДЪР - е разпространен тип геометричен орнамент. Широко се изполва в архитектурата на Древна Гърция. Получава името си от извитата река Меандър в Мала Азия.
219. МЕДАЛЬОН, (от френски medaillon, от итал. medaglion, увеличеното от medaglia – медал) – е декоративна композиция (штуратурна или дърворезба, релеф, стенопис, мозайка) в овална или кръгла рамка.
220. МЕДРЕСЕ, (от арабски дараса - изучавам) - е средно или висше мюсюлманско училище. Представлява 1-2 етажна сграда. Около правоъгълен двор са разположени джамия или молитвена зала, аудитории, килии и мавзолей на основателя на медресето.
221. МЕЗОНИН, (от итал. mezzanino) – е надстройка над средната част на неголяма жилищна сграда. Често има балкон. Получава разпространение през XIX-ти в. като част от каменни или дървени ниско етажни сгради
222. МЕМОРИАЛНО СЪОРЪЖЕНИЕ, (от латински memorialis - паметен) – е архитектурно произведение, създадено в памет на исторически лица или събития. Може да бъде: паметник, монумент, пирамида, гробница, надгробие, мавзолей, триумфална арка, колона, обелиск.
223. МЕТОПА, (от гръцки metwpon) – е правоъгълна, почти квадратна плоча, която се редува с триглифите и образува фриза на дорийския ордер. Метопите понякога са украсени с релефи, по-рядко с живопис. Първоначално (до развитието на каменната архитектура) в Древна Гърция метопи са се наричали правоъгълните участъци между излизащите на фасадата напречни греди от покрива.
224. МИНАРЕ, (от араб. манара, букв. – морски фар) – е кула (кръгла, квадратна или многоъгълна в план), която служи за приканване на мосюлманите към молитва. Поставя се непосредствено до джамията или е включена в нейната композиция. Ранните минарета често са имали винтови стълби или рампа отвън, а при по-късните стълбите са вътре. Различават се два основни типа минарета: четириъгълни (в Северна Африка) и с кръгло сечение (в Близкия и Далечен Изток). Минаретата се украсяват отвън с декоративна тухлена зидария, резба и глазирана керамика.
225. МИНИАТЮРА, (френски miniature) – е художествено произведение (обикновено живопис) с малки размери, отличаващо се с прецизен маниер при нанасянето на боите. Миниатюрата може да бъде изпълнена върху хартия, пергамент, кост, метал, порцелан и др. Изкуството на книжната миниатюра достига високи върхове на съвършенство в средновековната европейска, средиземноморска, иранска, индийска и средноазиатска култура.
226. МИНИМАЛИЗЪМ – е авангардно направление в архитектурата и изобразителното изкуство от 60 -те и началото на 70 - те години на XX- ти в. Произведенията, създадени в този стил се отличава с простота на формите, които често са сведени до елементарни геометрични контури и колоритен лаконизъм. Има приложение в интериора на сградите.
227. МИХРАБ, (от арабски) - е неголяма ниша от вътрешната стена на джамия, ориентирана към Мека. Има полукръгла или многоъгълна, по-рдко правоъгълна форма в план. Покрита е с полукуполен или сталактитовиден свод и завършва със стрелковидна арка. Михрабът и неговата арка са най-украсената декоративна част на джамията.
228. МОДЕРНИЗЪМ – е направление в архитектурата на XX- ти в., характеризиращо се с откъсване от старите стилове и с желание да се утвърди ново начало в архитектурата. Модернизмът в изкуството обединява много самостоятелни идейно-художествени течения: експресионизъм, кубизъм, конструктивизъм, сюреализъм, абстракционизъм, поп-арт и др.
229. МОЗАЙКА - 1. е вид монументално изкуство. Представлява изображение, изпълнено от еднородни или различни по материал частици (камък, керамика, стъкло и др.). Прилага се за украса на произведенията на декоративно-приложното изкуство. Най-разпространен вид е инкрустацията; 2. е под, изпълнен в техниката мозайка. Води началото си от Египет, Древна Гърция, Древен Рим и Византия;
230. МОДИЛЬОН, (от френски modiglione) – е архитектурен детайл от типа на кронщейна, който поддържа главния корниз. Води началото си от ордерната архитектура. Понякога играе само декоративна роля.
231. МОДУЛ – е единица мярка. В древногръцкия архитектурен ордер е равен на половината от диаметъра на ствола на колоната в неговата основа. В древноегипетските храмове е равен на дължината на един мъжки лакът.
232. МОНУМЕНТАЛНА ЖИВОПИС – са стенописи, пана, плафони и други произведения, служещи за декоративна украса на архитектурата. В своята цялост те се явяват част от архитектурно-художествения синтез. По техника се различават: фрески, мозайки, витражи и др.
233. МОНУМЕНТАЛНА СКУЛПТУРА - е вид скулптура, която първоначално е имала култово, а след това мемориално предназначение: паметници, мемориални ансамбли, монументи, статуи, бюстове, релефи. Подобни обекти са доминанти в градската или природна среда и са предназначени за възприемане от далечно растояние.
234. МОНО ГРАДИНИ – са градини (розариуми, георгинарии, сиренгарии и др.) в които преобладава един вид растение.
235. МУКАРНИ - означава “сталактити” и се среща в архитектурата на Близкия и Среден Изток. Представляват декоративни елементи с призматична форма, надвисващи едни над други на редове и разположени в ниши, тромпи, полукуполи и др. Напомнят сталактитите в пещерите.
236. МУТАЦИО, (от латински) - означава: 1. буквално “промяна”; 2. е междинна римска станция по пътя, обслужваща пощенски, пасажерски и други видове транспортни средства;
237. МУТУЛИ, (от лат. mutulus) – е плосък и наклонен издатък под корниза в дорийския ордер .
Н
238. НАОС, (от гръцки NaoV/ - 1. e главното помещение (свелището) на античния храм, където се намират скулптурните изображения на боговете; 2. е помещение за богомолците в християнския храм.
239. НАРТЕКС, ПРИТВОР, (от късногръцки Narthex, от гръцки - кутийка) – е входно помещение, долепено обикновено до западната фасада на християнския храм. Нартексът е бил пренадназначен за лица, които нямат право да влизат в главното помещение за богомолци (наоса).
240. НЕБОСТЪРГАЧ – е висока сграда с няколко десетки етажа (с административна, хотелска или жилищна функция). Строителството на небостъргачи започва през 1880 г в Америка след изобретяването на металните скелетни конструкции и пътните асансьори. Изграждането на подобни съоръжения е свързано с плътността на градското застрояване и цената на поземлените имоти. Небостъргачът Емпайер билдинг (1930-31г. на архитектурната фирма “Шрив, Лем и Хармон” е висок 102 етажа, ), небостъргачът “Сирс и Робак” в Чикаго (1970-74 гг., на фирма “СОМ”) – 109 етажа. Непрекъснато рекордът по височина на небостъргачите в света се подобрява.
241. НЕКРОПОЛ, (от гръцки и означава “мъртъв град”)- е название на гробище в земите от Древния Вавилон, Средиземноморието и Черноморското крайбрежие.
242. НЕОКЛАСИЦИЗЪМ, НЕОКЛАСИКА – е термин обозначаващ архитектурните явления в края на XIX- ти в. средата на XX- ти в. Характерно за него е насочването към художествените традициите на античността, епохата на Възраждането и класицизма. В архитектурата неокласиката се дели на 3 периода: първи (около 1910г. – 1920г.), втори (основно през 30-те г. на XX-ти в.), трети (започващ в средата на 50-те г. на XX-ти в). През първия период логиката на класическите форми е била издигната като антитеза на излишната декаративност, на еклектиката и строгите форми на стила “модерн” . Представители са О. Пере и Т. Гарние във Франция, П. Бернес в Германия, А. Лос и О. Вагнер в Австрия и И. Фомин и А. Щуко в Русия. През 30 -те г. на XX-ти в. хиперболизираните и монументални форми на неокласиката широко се прилагат в Италия (арх. М. Пячентини) и Германия (арх.П. Трост) за създаване на сгради като пропаганда на фашистката идеология. От средата на 50 -те години на XX-ти в. неокласиката основно се разпространява в САЩ и в социалистическите страните от Източна Европа и Русия.
243. НЕРВЮРА, (от френски. nervure, от лат. nervus– жила, сухожилие) – е арка от дялани клиновидни камъни, която укрепва ребрата на свода. Системата от нервюри (преди всичко в архитектурата на готиката) образува скелет, който облекчава натоварването на свода.
244. НЕТ АРТ, Net art – е направление в изкуството, възникнало през 1990г. и свързано с новите компютърни технологии. Наречено е още “изкуство в мрежата”. Произведенията са създадени в интернет и са предназначени за разглеждане в него.
245. НЕФ, (от френски nef, от лат. navis – кораб) - е издължено помещение, част от интериора на църква (обикновено базилика), ограничено с ред колони, или стълбове, разположени успоредно на едната, или на двете надлъжни стени.
246. НИМФЕУМ, (от гръцки numjaion – светилище, нимф) – означава в античната архитектура светилище, посветено на нимфа. Строили са го над извор и се е състояло от олтар, открит водоем или здание с фонтан или басейн. Към началото на I-ви в. пр. Хр. нимфеумите се разпространяват във вид на архитектурно обработена стена с ниши и фонтани.
247. НИША, (от френски niche, от итал. nicchia) – е уширение в стената на сградата за поставяне на статуи, вази, вградена мебел и др. Понякога нишите се прилагат за по-добра пластична обработка на стената.
248. НЮАНС, (от френски nuance) - е отенък, тънко различие, едва забележим преход от един цветен тон към друг. Съвкупността от отенъци, наречена “нюансировка” се използва при финното моделиране на изобразявания обект.
О
249. ОБЕЛИСК, (от гръцки obeliskos) – е мемориално съоръжение, възникнало в Древен Египет. Представлява висок каменен стълб с квадратно сечение, който се стеснява нагоре и завършва с пирамидална горна част.
250. ОБРАТНА ПЕРСПЕКТИВА, (от англ. inverted perspective, френски - perspective inverse) – възниква в късноантичното, византийското и средновековно изкуство. Прилага се в миниатюри, икони, фрески и мозайки). Характеризира се с условна система на построяване на триизмерното пространство, където има разделение на отделни зони, разпластяване изображението на плоскости, съвместяване на няколко убежни точки и увеличаване размера на обектите в зависимост от отдалечаването им от предния план на изображението. Обратната перспектива създава символични пространства, ориентирани към духовната връзка на зрителя със символични образи.
251. ОВИ, или ИОНИКИ (от лат. ovum – яйце), - е орнаментален мотив във вид на яйцевидна изпъкналост, обрамчен с малки цилиндри по капителите и корнизите на ионийския и коринтския архитектурен ордер.
252. ОДАЯ, (от турски) - означава “стая”, по-точно малко помещение в българската народна архитектура, разположено между помещенията “в’къщи” и “соба”.
253. ОДЪР – 1. е под или част от него с дървено покритие. 2. е повдигната част от пода в българската къща от епохата на Възраждането, която служи за сядане или спане.
254. ОЛТАР (от латински altaria, altus – висок) - означава “жертвеник” и е една от най-важните части в архитектурната композиция на християнския храм. Първоначално възниква при езичниците като място за жертвоприношение на открито. В Древна Гърция и Древен Рим се строят отделни олтарни съоръжения, украсени с мраморни релефи. В християнските храмове олтарът се нарича “престол”, където се извършва “свещеното тайнство”. В православната църква е прието “олтар” да се нарича източната част на храма, отделен с олтарна преграда, наречена “иконостас”.
255. ОПУС, (от латински – означава “ред”) - е римска техника на зидария. Може да бъде фигуративна, конструктивна, и облицовъчна. Различават се следните видове: 1. опус инцертум – конструктивна облицовка по бетон от камъни с неправилна форма; 2. опус латерициум – изградена от каменни квадри, разположени последователно с къса и дълга страна навън; 3. опус микстум – смесена зидария от камък и римски тухли, където няколко реда тухла се редуват с редове каменна зидария; 4. опус ретикулатус – мрежовидна облицовъчна зидария от квадратни и еднакви по размер камъни, разположени по диагонал; 5. опус сектиле;
256. ОРДЕР АРХИТЕКТУРЕН, (от лат. ordo - ред) – е система от конструктивни, композиционни и декоративни елементи, изразяващи тектоничната логика на гредово-подпорната конструктивна система (т.с. съотношението на носещи и носени части). Носещите части на ордера са: колони с капители и бази. Носените части са: архитрав, фриз и корниз, които в своята съвокупност съставляващи антаблемента.
Класическата ордерна система се заражда в Древна Гърция като продължение на строителната традиция при изграждането на дървени храмове, използвайки гредово-подпорната конструктивна система. Основните ордери получават названията си от едноименните гръцки области: дорийски, ионийски, коринтски (разновидностите от дорийския се нарича тоскански, а от ионийския и коринтския - композитен). Прототип на дорийския ордер са били постройките с плоски покрития върху греди и двускатни покривни покрития със слама, камъшит, а по-късно и с керемиди. Прототип на ионийския ордер са били постройки с плоски покриви. И двата ордера се срещат вече през IV-V-вв. пр. Хр. От IV-ти в. пр. Хр. е известен и коринтския ордер. Членението на ордерите на носещи и носени части, свързани в единна система с декоративните елементи, към средата на V-ти в. пр. Хр. внася архитектурно-художествения синтез в гръцката класическа архитектура. Правилата за построяването на ордерите са изложени в трактата на Марк Ветрувий, който поставя модула (равен на половината от диаметъра на ствола на колоната в неговата основа). В Древен Рим възниква тосканския и композитния (където коринтските капители се съчетават с волутите на ионическия) ордери. По-късно получават разпространение многоетажните ордерни композиции и ордерното членение на стените с използването на полуколони и поластри (известни още от Древна Гърция). Прилагали са се също ордери или техни отделни елементи в съчетание със сводови или аркови конструкции (Колизея, древноримски базилики и ротонди, аркови колонади през епохата на Възраждането). Архитектурният ордер предизвиква големия интерес на архитектите и теоретиците по време на Възраждането (в Италия през XIV в., архитект Брунелески). Появяват се архитектурните трактати на Алберти, Паладио и Виньола в Италия, Делорма в Франция и др.
257. ОРГАНИЧНА АРХИТЕКТУРА - е направление в архитектурата на XX-ти в. (особено се разпространява в архитектурата на САЩ и Западна Европа), която приема за своя задача създаването на такива произведения, формата на които е повлияна от природната среда. Архитектите Л. Съливан и Ф. Л. Райт първи формулират идеите на органичната архитектура: непрекъснатост на архитектурното пространство, противопоставено на подчертаното членение на отделните части в архитектурата на класицизма. За първи път тези идеи са реализирани в “Прерийната къща” ( къща на Роби, в Чикаго 1909 г). Под влияние на идеите на органичната архитектура се формират регионални архитектурни школи в скандинавските страни. В САЩ принципите на органичната архитектура се използват от калифорнийската школа архитекти начело с Р. Нейтрой. През 40-те години на XX-ти в Италия с теорията на органичната архитектура се занимава Бруно Дзеви. След смъртта на Ф. Л. Райт идеите на органичната архитектура са забравени и претопени от другите направления през 60- те г. на XX-ти в., но и до днес някои нейни подходи към формообразуването се използват в архитектурата и дизайна.
258. ОРИГИНАЛ, (от лат. Originalis — «първоначален») – в областта на архитектурата е първоначалното произведение без промени в неговата планова и пространствена структура. В областта на изкуството оригинал е истинското художествено произведение, различно от копието или репродукцията.
259. ОРТОСТАТИ, (от гръцки) - са вертикални плочи в облицовката на цокъла, понакога запълнени със скулптурни изображения.
260. ОРХЕСТРА, (от гръцки) - част от древногръцкия театър. Буквално означава “кръгла площадка” по която се движат хора. Виж още театър
261. ОТВОД – е част от българската възрожденска къща. При несиметричната отворена къща е открито помещение, често свързано с чардака. В затворената симетрична къща е представителен салон за гости. Има различни наименования във типовете регионални планови схеми.
262. ОФОРТ, (от френски eau-forte - "силна вода", т.с. азотна киселина) – е вид гравюра върху метал, където вдлъбнатите елементи на печатната форма (матрица) са получени след третиране с метална киселина. Първите офорти са известни от началото на XVI-ти в. (Дюрер, Граф и др.). Разцветът на изкуството на офорта настъпва през XVII в.Представители са Кало във Франция, Рембранд в Холандия
П
263. ПАВИЛЬОН, (френски pavillon, от лат. papilio - шатра) – 1. е малка, лека, открита постройка, свързана с природата. Такива са много от храмовете и дворците на Изтока и европейските паркови постройки); 2. е част от дворцова сграда със самостоятелен покрив, 3. е сграда за изложбена експозиция, киноснимки или търговия
264. ПАГОДА, (от португ. pagoda, от санскр. бхагават – священ, кит. Бао-та, букв. – “кула на съкровищата”) - е будистко мемориално съоръжение и хранилище за реликви. Пагодите възникват в началото на нашата ера, първо в Китай, известни са в Корея, Япония и в страните от Югоизточна Азия. Имат формата на павильон или кула ( често многоетажна) с квадратен или многоъгълен план. Изграждат се от дърво, камък, тухла или метал.
265. ПАЛАТА, (от средногръцки. Palation, лат. palatium – дворец) – в руската средновековна архитектура е богата дървена или каменна сграда с жилищни функции. От XVII в. палатите приемат характер на неголеми дворцови корпуси или вили в имения.
266. ПАЛАЦО, (от итал. palazzo, от лат. palatium – дворец; името идва от название на Палатинския хълм в Риме, където са били построени дворците на древноримските императори) - е тип градски дворец, характерен за италиянското Възраждане. Формира се в IV-ти в., преди всичко във Флоренция. Класическото палацо представлява триетажна (рядко две или четириетажна) сграда, с главна фасада към улицата. Композиционен център на палацото е вътрешния двор, ограден с аркирани галерии. По-ранните постройки се отличават със затвореност и монументалност на архитектурния образ и имат фасади, разчленени от едра рустика. От XVI-ти в. в оформлението на фасадите се усилва ролята на ордерните елементи и скулптурния декор. Архитектурната композиция е насочена към градския пейзаж и природната среда. Към вътрешната фасада на палацото често се изгражда терасирана градина. В различните области на Италия са се формирали местни разновидности на палацото.
267. ПАЛЕСТРА (от гръцки, означава буквално “боря се”) – е представителна сграда с гимнастически зали и басейни за плуване, където юношите от Древна Гърция са получавали физическа подготовка. След като преминат обучение в палестрите, те продължават образованието си в гимназия.
268. ПАЛМЕТА, (от френски) - е живописно, или скулптурно украшение със стилизирани листа. Може да бъде отделен декоративен мотив, а също и част от сложен орнамент.
269. ПАНЕЛ, (от нем. paneel) – са едроразмерни елементи от строителната конструкция на сградите, изработени в заводски условия. Широко се прилагат в съвременното индустриално строителство.
270. ПАНО, (от френски panneau, от лат. pannus – парче, тъкан) – е част от стена, отделена чрез някакво обрамчване (рамка, орнамент и др.), което е запълнено с живописно или скулптурно изображение.
271. ПАНОРАМА, (от гръцкото pan - всичко и horama - вид, зрелище) – е вид зрелищно изкуство с илюзорни изображения и предмети на преден план. Обикновено се поставят в специални помещения, кръгли зали с централна зрителна площадка. Първата панорама е била създадена в Единбург в края на XVIII-ти в. Особено популярни са баталните панорами (“Отбраната на Севастопол”, открита през 1905 г., “Бородинската битка”, 1912 г., Москва, Плевенската панорама и др.).
272. ПАНТЕОН, (от лат. Pantheon, от гръцки pan – всички и qeoV – бог – храм или място, посветено на всички богове) – в Древения Рим е “храм на всички богове”, построен ок. 125 г. пр. Хр. Може да бъде още гробница на изтъкнати личности. Обикновенно пантеоните се помещават в сгради, имащи култови функции, (Уестминстерското абатство в Лондон, Пантеона в Париж).
273. ПАНДАНТИВ – е елемент от куполната конструкция, обезпечаващ прехода от квадратното в план подкуполно пространство към окръжността на купола или неговия барабан. Пандантивите имат форма на триъгълник, върхът на който е обърнат надолу и запълват пространството между арките под купола, съединяващи масивните стълбове от подкуполния квадрат. Основите на пандантивите образуват кръг и разпределят натоварването от купола по периметъра на арките. Пандантивът се явява един от конструктивните елементи на византийските (главно кръсто-куполните храмове) и куполните сгради от епохата на Възраждането и тези от XVII-XIX вв.
274. ПАРАКЛИС - е малка християнска култова постройка без олтар. В параклисите се четат молитви, но не се отслужват литургии.
275. ПАСАЖ, (от френски passage, букв. – проход, преход) – е тип търговска (по-рядко административна сграда) в която магазините или другите помещения са разположени по етажи от двете страни на широк проход с остъклен покрив. Пасажи се строят в Европа от втората половина на XIX век. Явяват се прототипи на съвременните молове.
276. ПАТИО, (от исп. patio) – e открит вътрешен двор, често ограден с галерии. Широко е разпространен в средиземноморските страни и Латинска Америка.
277. ПЕВНИЦА, ИЛИ КЛИРОС (от гръцки – клирос) - е разширение на олтарното пространство. Означава още станична апсида (в северната и южната стена) на храма. Най-вече се среща в манастирските църкви.
278. ПЕРГОЛА, (от итал. pergola) – е увита със зеленина беседка или открит коридор от леки решетки, поставени на стълбове или арки. Служи като място за пребиваване на сянка в топлите летни дни. В градините през XVI-ти в. и в регулираните паркове от XVII-ти и XVIII-ти вв. перголите са се отделяли на фона на подстригани храстови насаждения във вид на стени. Перголите се прилагат и сега в съвременното парково строителство.
279. ПАРК, (от френски parc, нем. Park, англ. park, от лат. parcus, parricus) - виж градинско и парково изкуство
280. ПЕРИПТЕР, (от гръцки peripteroV – ограден с колони , от peri – около и pteron – крило, странична колонада) – е основния тип древногръцки храм от архаическия и класическия период. Той е правоъгълна в план сграда, оградена от четирите страни с колонада. Вътре периптера се състои от пронаос и наос. Зад наоса често има закрито помещение – опистодом (храма на Диметра в Пестум, Пантеона, Атина). Външните форми на периптера често се използват в архитектурата на класицизма.
281. ПЕРИСТИЛ, (от гръцки PeristuloV ограден с колони от peri - около и stuloV - колона) – означава правоъгълен двор или градина, площад, зала –оградени от четирите страни с колонада. Перистилът като съставна част на древногръцките жилищни и обществени сгради е известен от IV-ти в. пр. Хр. и е получил широко разпространение в елинистичното изкуство и изкуството на Древен Рим.
282. ПАРТЕР, (от френски parterre, от par – по и terre – земя) – 1. в градинско-парковото изкуство е открита част от градината или парка (в урегулирания парк е участък с правоъгълна форма и алеи, настлани с различен вид настилка, в пейзажния парк е във вид на поляна), със затревени площи, цветни алеи, водостоци, бордюри от храсти, фонтани, скулптурни фигури, дървета. 2. означава още приземен етаж.
283. ПЕРСПЕКТИВА, (от латински perspicio – виждам ясно) – е система за изобразяване на обемни тела върху плоскост, показвайки тяхната пространствена структура и разположение, в това число и отдалечеността на наблюдателя. Първите опити за построяване на перспектива са в Древна Гърция (VI -ти в. пр. Хр.).
284. ПИЕДЕСТАЛ, (от френски) - е архитектурно-художествено оформление на подножието на скулптурно изображение и е неразделна част от него.
285. ПИЛОН, (от гръцки pulwn – врата, вход): 1. е масивен стълб, служещ като опора на арки; 2. е кулообразно съоръжение с трапецовидни фасади (обикновено украсени с релефи), което се поставя отстрани на входа пред древноегипетските храмове;
286. ПИНАКЪЛ, (от френски pinacle ) – са декоративни кулички и стълбчета по контрафорсите на къснороманските и готическите църкви. Пинаклите обикновено завършват с фиали и са украсени с крабове
287. ПИРАМИДА, (от гръцки puramiV) – е монументално съоръжение, имащо едноименната форма (понякога стъпаловидна или кулообразна). Пирамиди наричат гробниците на древноегипетските фараони (пирамидата на Хеопс в Гизе, XXVIII в. Пр. Хр. и др.). Съоръжения от рода на пирамидите (нерядко служещи за постамент на други храмове, свързани с култа към Космоса) са се строили в Централна и Южна Америка в I- вото хилядолетие пр. Хр.
288. ПИСЦИНА, (от лат.) - 1. е басейн в Древен Рим; 2. е малък басейн в баптистерия за извършване ритуала на кръщението; 3. е символична кръстовидна форма;
289. ПЛАН - в архитектурата означава изчертано в определен мащаб графично изображение от хоризонталната (първа) проекция на сградата. Може да бъде план на комплекс от сгради, на населено място или на отделни части от него. На плана се показват конструкции на стени, опори, покрития, примерно обзавеждане, схема на технологичните процеси, озеленяване, транспортна схема и т.н.
290. ПЛАФОН, (от френски plafond - таван) – в широкия смисъл е всяко плоско, засводено или куполно покритие на помещение. Украсяването на плафона с произведения на монументално-декоративната живопис и скулптура (сюжетни и орнаментни сцени), също се обозначава с термина “плафон”. Живописваните плафони могат да се изпълняват непосредствено върху мазилката (в техниките фреско, с маслени, клееви или синтетични бои), чрез залепено върху тавана платно (пано), чрез мозайка или други способи.
291. ПЛИНТА, (от грецки plinqoV - тухла) – е широка и плоска тухла, явяваща се основен строителен материал в архитектурата на Византия.
292. ПЛОЩАД – е урбанизирано, открито пространство – неразделна част от други градски пространства, оградено от сгради или зелени насаждения. Предшественици на градските площади са били представителните дворове на дворцови и храмови комплекси в Крит, Древен Египет, Вавилон и Асирия. Правоъгълният план на площада с застрояване по неговия периметъра са характерни за древногръцките агори и древноримските форуми. Същият затворен характер са имали площадите (основно с търговски характер) в европейските градове през XII-XIV вв. По време на Възраждането се създават площади с правилна геометрична форма (правоъгълник или трапец), а по времето на барока – площадите са с многоъгълна, кръгла или друга по-сложна форма. През XVIII-ти в. получават разпространение площади с открита пространствена композиция. Изключителни образци на площади с различно предназначение се създават по времето на класицизма в края на XVIII-ти в. и средата на XIX-ти в. В съвременното градоустройство площадите се делят на: транспортни и пешеходни. Транспортните понякога се разделят по комуникационни нива и имат различно функционално предназначение (гарови, с паркинги за автомобили и др). Пешеходните площади се създават като представително градско пространство, предимно в централните части, пред театър, търговско съоръжение, мемориални комплекси и др.
293. ПИЛАСТЪР, (от итал. pilastro, от лат. pila – колона, стълб) – е плоско, вертикално издаване от повърхността на стена или стълб, с правоъгълно сечение. Има същите части (база, ствол, капител) и пропорции както на колоните, но няма ентазис. Широко се прилага в ордерната архитектура, предимно като декоративен елемент, разчленяващ стената. Понякога пиластрите конструктивно подсилват стената.
294. ПОДИУМ, (от лат. podium, от гръцки podion – крак, основа) – е висока, обикновено правоъгълна платформа със стълба от едната страна и отвесна плоскост от другите страни. Върху подиум са се издигали античните (предимно римски) храмове. Подиум се нарича също стена около арената и местата за сядане на знатните зрители в цирковете по време на античността.
295. ПОЛИС,(от гръцки) – е град-държава. Древногръцкият полис достига най-висша форма на развитие през V-ти в. пр. Хр.
296. ПРЕСТИЛКА или ПОЛИЦА – е архитектурен профил, хоризонтално разположен и с правоъгълно сечение, издатина от базата на колоната или корниза.
297. ПОП-АРТ, (от англ. pop art, съкр. от popular art — общо доступно изкуство) – е модернистично художествено течение от втората половина на 50-те години на XX-ти в., възникнало в САЩ и Англия. Поп-артът се отказва от обичайните методи на живописта и скулптурата и борави със съчетание от готови битови предмети, механични копия (фотография, репродукции и др.), изрезки от масови печатни издания (реклама, промишлена графика, комикси и т.н.).
298. ПОРТАЛ, (от нем. Portal, от лат. porta – вход, врата) – е архитектурното оформление на главия вход. За античността са характерни портали с плоски покрития, за Вавилон – с арковидни, за средновековната архитектура и Древния Изток – със стрелковидни. От XI-ти в. в романската и готическата архитектура се използват арковидни, т.нар. “портали в перспектива”, оформени във вид на отстъпи, в чиито ъгли са разположени колонки, съединени с архиволти.
299. ПОРТИК, (от лат. porticus) – е ред от колони, поставени пред фасадата на сградата, обединени отгоре с атика и фронтон (или само с атика понякога). Ордерните форми на портиците възникват и получават разпространение в античната архитектура на Гърция и Рим. Широко се използват в архитектурата на класицизма.
300. ПОСТАМЕНТ, (от ем. Postament, букв. поставка) – е архитектурната основа на скулптурно произведение или колона. Виж още пиедестал.
301. ПОСТМОДЕРНИЗЪМ – в архитектурата и изкуството е съвкупност от тенденции в художествената култура през втората половина на XX-ти в., които правят радикална преоценка на ценностите на авангардизма. Постмодернизмът отхвърля рационализма на “интернационалния стил” и се обръща към цитати от историята на изкуството, съчетавайки всичко това с най-новите постижения на строителната технологии. Постмодернизмът провъзгласява лозунг за “открито изкуство”, което свободно взаимодейства с всички стари и нови стилове.
302. ПОТОН – e наименованието на отвода и чердака в родопската народна архитектура
303. ПРЕСБИТЕРИЙ, (от къснолат. presbyterium – място за избраните, от гръцки presbuteroV – старейшина) – е пространство между престола (солей/ , подиум пред иконостаса) и олтара (маса за извършване на тайнството).
304. ПРЕТОРИЙ, (от лат.) - 1. е сградата на съда в Древен Рим; 2. в римските военни лагери е мястото, където се разпъва шатрата на пълководеца;
305. ПРИТВОР - в православния храм е малка пристройка без вътрешни колони, от южната или северната страна на фасадата на храма. Също може да бъде специално издадена част от основната сграда, която има допълнителен олтар за богослужение. Виж още нартекс.
306. ПРОНАОС, (от гръцки pronaoV – предверие на храма) – е полуоткрита част на античен храм между входния портик и наоса. Отпред пронаосът е бил ограден с две колони, а отстрани – със стени във вид на анти.
307. ПРОПИЛЕИ, (от гръцки propulaion – предверие, вход) – е главен вход, проход, образуван от симетрични портици и колонади, разположени по оста на движение. Известен е още от егейското изкуство, но получава разпространение в архитектурата на Древна Гърция, (виж Пропилеите на Акропола в Атина). През XIX-ти в. към типа “пропилеи” се обръща архитектурата на класицизма. Във втората половина на XIX-ти в. пропилеи се строят като част от тържествени архитектурни комплекси и съоръжения с мемориално значение.
308. ПРОПИЛОН – виж ПРОПИЛЕИ
309. ПРОСТИЛ, (от гръцки pro – напред и stuloV - колона) – е тип античен храм. Представлява правоъгълна в план неголяма сграда с ред колони по главната фасада.
310. ПРОТЕЗИС, (от гръцки - жертвеник) – е стенна ниша или апсида в северната част на олтара, служеща за дарохранителница.
311. ПРОФИЛИ АРХИТЕКТУРНИ - са архитектурни елементи, различни по напречно сечение – профил, разположени по хоризонтална (на цокъл, корнизи, междуетажни пояси, бази на колони), по наклонена (в корнизите на фронтони) по крива (архиволти, арки, нервюри) или по начупена (обрамчване на портали, прозорци) линия. Профилите са широко разпространени в ордерната архитектура и служат за подсилване на архитектурния декор, на художествената изразителност и тектоничната основа на сградите. По напречното си сечение, те се делят на: праволинейни (полица) и криволинейни (вал). Профилите се прилагат за първи път в Древна Гърция, а оттам в Древен Рим, архитектурата на Възраждането и класицизма и др.
312. ПРОФИЛ “ВЪЛЧИ ЗЪБ” - е вид декоративна тухлена зидария, прилагана главно при изграждането на корнизи. При нея един ред от тухлите се поставя под ъгъл към външната повърхност на стената.
313. ПРЕДВЕРИЕ, (от френски tambour, букв. барабан; думата е от араб. произход) – е неголяма пристройка към сграда пред външната врата, която служи за защита от студ и вятър.
314. ПРУСТ – е проходно помещение в плановата схема на българската възрожденска къща.
315. ПСЕВДОГОТИКА, лъжлива готика, (от гръцки pseudos - лъжа и готика) – е направление в европейската архитектура от XVIII, XIX вв., която се стреми да възроди формата и конструктивните особености на готиката. Зараждането на псевдоготиката (особено в Англия) е свързано с предромантични влияния: разцвет на градинско-парковото изкуство и поетизиране на Средновековието. Към ранните паметници на псевдоготиката се отнасят: изкуствени руини, беседки, часовникови кули, вили. Псевдоготиката се превръща в едно от главните течения в еклектичната архитектура в първата половина на XIX- ти в.
316. ПСЕВДОДИПТЕР, (от гръцки pseudoV – лъжа и di-pteroV - двукрил) – е тип дверногръцки храм. Отличава се от диптера по отсъствието на вътрешния ред колони, макар, че има оставено пространство за тях.
317. ПУРИЗЪМ - е течение в архитектурата на Франция от 1910- 1920 г., където се издига лозунгът за чистота, точност и лаконичност на главните елементи в архитектурната композиция.
Р
318. РАЗРЕЗ, архитектурен – е фронтална проекция (втора проекция) на сграда или архитектурен детайл, условно разрязана с плоскост.
319. РАЗПАЛУБКА, (от руски) - е неголям свод, образуван от две криволинейни ребра между нервюрите на готическия кръстат свод, също и между цилиндрическия свод и врязаните в него отвори.
320. РАКОВИНА, (от франски rocaille, букв. – малък, натрошен камък, раковина) – 1. e орнаментален мотив във вид на стилизирани раковини; 2. e термин, който понякога се използва във връзка със стила “рококо”;
321. РОКАЙЛ – виж раковина
322. РАМПА, (от френски pente douce – наклонен път) – е правоъгълна или криволинийна в план наклонена площадка, служеща за влизане през главен вход, разположен над цокъла на сградата. Служи също за вкарване на коли в многоетажни гаражи. В някои случаи заменя стълбища. Виж още пандус.
323. РАТУША, (от полски. Ratusz, от нем. Rathaus ) – е сградата на кметството в много европейски страни. Средновековният архитектурен тип “ратуша” се формира през XII-XIV вв. Обикновено е двуетажна сграда със зала за заседания на втория етаж., представителен балкон и многоетажна часовникова кула. През XVI-XVII вв. върху средновековната композиционна основа на ратушите са добавени ренесансови и барокови елементи. В края на XIX -ти и началото но XX -ти вв. се строят кметства в национално - романтичен стил (ратушата в Стокхолм, 1911-21г. арх. Р. Екстберг, в Мюнхен и др).
324. РЕГУЛА, (от лат. regula – права пръчка, планка) – е къса пръчица, разположена под триглифите, равна по дължина и широчина на тях.
325. РЕЗЕРВАТ – е територия, където в интерес на обществото са запазени ценни растителни и животински видове, природни феномени, сгради паметници на културата, културни пейзажи и др. Резерватите са под опеката на държавата.
326. РЕНЕСАНС, (от френски Renaissance - Възраждане) – е епоха в развитието на много от европейските страни. Преход от Средновековието към Новото време.
327. РИЗАЛИТ, (от гръцки risalita – издатина) – е излизаща пред плоскостта на сградата част от външната стена, която минава през цялата й височина. Ризалитите обикновено са разположени симетрично по отношение на централната ос на сградата. Те внасят членение в пространствената организация на фасадите.
328. РИЗНИЦА - в християнските храмове е помещение за съхраняване на свещенически дрехи и църковна утвар при богослужение в църквата. Обикновено се намира вътре в храма. Понякога е отделна пристройка или (както е в някои манастири) е самостоятелна сграда.
329. РОЗА - е кръгъл прозорец в романската и готическа архитектура от XII-XV вв. Има обрамчване от къмък във вид на радиални лъчи, тръгващи от центъра на кръга. “Роза” се нарича също декоративен мотив, увенчаващ островърхите прозорци в готическите сгради.
330. РОЗЕТКА, (от френски rosette, буквално - розичка) – е орнаментен мотив във вид на стилизиран цвят (роза). От древността широко е разпространена в архитектурата и декоративното изкуство.
331. РОКОКО, («причудлив», «капризен»;от френски rococo от rocaille — парчета от камък, раковини) - е стилово направление, господстващо в европейската архитектура и изкуство от първата третина на XVIII- ти в. Той не е толкова самостоятелен стил, колкото фаза, определяща етапите на общоевропейския стил барок. Възниква във Франция през XVIII-ти в., в епохата на разцвета на класицизма.
332. РОМАНСКИ СТИЛ – е архитектурен стил в средновековната западноевропейска архитектура през XII-XIII вв. Негов отличителен белег е суровия, крепостен характер на архитектурата: манастирски комплекси, църкви, замъци – разположени на високо място.
333. РОСТРАЛНА КОЛОНА, (от лат. rostrum – нос на кораб) – е отделно стояща колона, ствола на която е украсен със скулптурни изображения от носовата част на кораб. Разпространени са в Древен Рим и през периода на ампира. Издигали са ги в чест на морски победи и като символ на морското могъщество на държавата. Пример е колоната пред Биржата на брега на река Нева в Санкт Петербург.
334. РОТОНДА, (от итал. rotonda, от лат. rotundus - кръгъл) – e центрично съоръжение с кръгъл план (храм, мавзолей, павильон, зала), завършващо с купол.
335. РУИНА, (от лат. ruina - развалина) – са останки от сграда, селище, крепост и др., които са обявени за археологически паметници на културата. В пейзажните паркове през XVIII-XIX вв. нерядко са създавали изкуствени (антични или готически) руини.
336. РУСТИКА, (от лат. rusticus – прост, груб) - е релефна зидария или облицовка по стени от грубо дялани камъни с изпъкнала лицева повърхност (т. нар. “русти”). Този вид зидария оживяват стенните повърхности с играта на светлосенки. Рустиката създава впечатление за мощ и масивност на сградата. При фасадните решения се използва и имитативна рустика чрез мазилки, които разчленяват стените.
С
337. САМАН, АДОБА, (от тюрк. букв. – слама) – е непечена тухла, приготвена от глина с добавки на рязана слама или други влакнести материали. Този строителен материал е широко разпространено от V, IV- то хилядолетие пр. Хр. в безлесните райони. Днес се използва в азиатските страни при изграждането на ниско етажни сгради.
338. САНДРИК - е декоративен архитектурен детайл във вид на неголям корниз, разположен над прозоречен отвор или врата по фасадата (по-рядко в интериора). Сандрикът понякога се опира на конзоли и завършва с фронтон.
339. САРАЙ, (от тюркси и персийски – дом, дворец) – 1. е жилището на богато турско семейство; 2. е стопанска сграда за складиране на слама, сено, инвентар;
340. САРКОФАГ, (от гръцки sarkofagoV, букв. месояден; първоначално е название на вид варовик, който унищожава трупове) – е малка гробница от епохата на античността. В по-широк смисъл е всяко архитектурно и художествено оформление на гроб. В историята на изкуството се разглеждат: 1. древно египетските саркофази (първоначално възпроизвеждащи формата на жилище, а от III-то хилядолетие пр. Хр. – облика на умрелия); 2. етруски саркофази (с фигура на мъртвия на покрива); 3. елинистични, римски и ранносредновековни саркофази (с релефи и архитектурен декор); Типът античен саркофаг получава по-нататъшно развитие в епохата на Възраждането и барока.
341. САХАТ, (от турски) - 1. е часовник; 2. е название на часовникова кула, строена през XVI- XVII вв.;
342. СВОД – е пространствена конструкция, или покривно покритие, което има геометрична форма, образувана от изпъкнала криволинейна повърхност. При натоварване сводът, подобно на арката, работи предимно на натиск, предавайки вертикалните сили на опори (стълбове). В много от типовете сводове има предаване и на хоризонтални сили и той работи и на опън. Най-разпространен и най-прост тип е цилиндрическия свод, подпрян на успоредно разположени опори (стени, редове от стълбове аркади и т.н.). В напречното си сечение той представлява част от окръжност, елипса, парабола и др. Два цилиндрични свода с еднаква височина и пресичащи се под прав ъгъл, образуват кръстат свод, който се опира на свободно стоящи опори (стълбове) по ъглите. Части от цилиндрическия свод, които са опрени по целия периметър на помещението върху стени (или арки, греди), образуват манастирски свод. Огледалният свод се отличава от него по това, че вътрешната му горна повърхност (плафона) представлява плоска плоча. Куполът се явява производна от конструкцията на свода. Ако се отсекат с вертикални повърхности части от сферическата повърхност на купола – се образува куполен свод или свод на пандантиви.
Многообразието от разновидности на основните форми на свода се определя от разликите в сечението на кривите, броя и формата на разпалубкате и др. (има островърхи, сферични, сегментни и др.). Един от най-старите сводове в исторически аспект е т. нар. “лъжлив свод”, при който хоризонталните редове от зидарията надвисват един над друг и не придават натоварване на опън. През III-IV хилядолетие пр. Хр. в Египет и Месопотамия се появява цилиндричния свод и се разпространява по-късно в Древен Рим. Във византийската архитектура при кръсто-куполните храмове се прилагат цилиндрични, сводове на пандантиви, понякога и кръстати сводове. В архитектурата на Индия, Китай, Средна Азия и Близкия Изток се използват най-често островърхи сводове. В Западна и Северна Европа през Средновековието получават разпространение кръстатите сводове, които по-късно в архитектурата на готиката придобиват островърх характер с основен конструктивен елемент – нервюрите.
През античността сводовете се строят от естествен камък или тухли. Издръжливостта на камъка на огъване е ограничавала широчината на отвора примерно до 5 м. при подпорно - гредовите конструкции. С прилагането на сводовете (където камъкът работи на свиване, а не на огъване и гарантира по-висока устойчивост е било възможно да се премостват значително по-широки отвори. След втората половина на XIX-ти в. сводовете най-често се изграждат с метални конструкции. През XX-ти век се появяват различни по тип монолитни и сборни железобетонни тънкостенни сводове и черупки, чиито сложни конструкции позволяват да се покриват големи отвори.
343. СЕННИК, ПОКРИВАЛО, (от старославянски- сянка, шатра, навес, ) - в архитектурата се подразбира шатра, навес над стълби или колони, над олтар, над трон. Виж още балдахин, киворий.
344. СЕЦЕСИОН – е названието на стила “модерн” в Австрия и страните от Австро-Унгарската империя. Възниква в началото на XX-ти в. Отличителна черта на стила е влечението към изискана декоративност в съчетание с прости геометрични форми на архитектурните обеми. Творчеството на архитектите от “виенския сецесион” е характерно с търсенето на прости и рационални конструктивни решения. Представители: О. Вагнер, Й. М. Ольбрих, Й. Хофман.
345. СИМА – виж кима
346. СИНАГОГА, (от ръцки sunagwgh – събрание, място за събрание) – при юдаизма е общност на вярващи и молитвен дом. Общите черти в многообразните архитектурни типове синагоги са: с правоъгълен план, разделен на три или пет наоса. На източната стена се намира “ковчега на завета” и подиум за четене на свещените текстове пред него.
347. СИНТЕЗ НА ИЗКУСТВАТА - е органично съединение на видовете изкуства в художествено цяло, което естетически организира материалната и духовна среда на човека.
348. СКЛЕП, (от полски sklep – мазе, свод) – е вътрешно, вкопано помещение на гробница, гробнична камера.
349. СКОЦИЯ, (от грецки skotia – тъмнина) – е асиметричен архитектурен профил от две дъги със различен радиус.
350. СОБА - е жилищно помещение в българската народна архитектура от епохата на Възраждането.
351. СОЛЕЙ, ПРЕСТОЛ, (от средногръцки solea, от лат. solium – престол) – е невисоко издигане на пода пред олтарната преграда или иконостаса в православния храм.
352. СОЛИТЕР – е отделно растящо дърво или храст, което не се намира в парк или в градина.
353. СОФИТ, (от итал. soffitto – таван) – е обърнатата надолу повърхност на таван, греда, арка, корниз или друг детайл, често с декоративна обработка.
354. СТЕРЕОБАТ, (от гръцки stereobathV) – в античната архитектура е цокъл на храм или колонада. В древногръцката архитектура стереобатът се е състоял от три стъпала, най-горното от които (или само неговата повърхност) се нарича стилобат.
355. СТИЛОБАТ, (от гръцки stylobathV) – в античната архитектура са каменни плочи под колоните (или горната повърхност на стереобата).
356. СУБСТРУКЦИЯ, (от лат.) - е подземната, носеща част на сграда или архитектурни елементи от нея – стени, стълбове, колони и др.
357. СУПЕРСТРУКЦИЯ, (от лат.) - е надземната част на архитектурните елементи- стени, стълбове, колони и др.
358. СЮРЕАЛИЗЪМ, (от френски surrealisme, букв. — свръхреализъм) – е направление в изкуството на XX- ти в., обявяващо сферата на подсъзнанието за източник на изкуство (инстинкт, сънища, халюцинации). Неговият метод е в разрив с логическите връзки и е заменен със свободни асоциации.
Т
359. ТАБЕРНАКУЛ, (от лат. tabernaculum - шатра) – 1. в католическите църкви е съоръжение за съхранение на предмети от религиозни поклонения, богато украсени с резба или скулптурни изображения; 2. в католическите църкви е кулообразна открита постройка (или архитектурно оформена ниша) за поставяне на статуи.
360. ТАМБУР, (от френски tambour, букв. барабан; думата е от араб. произход) – виж предверие
361. ТЕАТЪР, (от гръцки qeatron – място за зрелища, зрелище) – е тип архитектурно съоръжение, предназначено за театрални представления. Първите театрални постройки са се появили към VI-V-ти в. пр. Хр. в Древна Гърция. Те са били открити и са се състояли от орхестра (кръгла площадка – сцена), театрон (място за зрителите) и скена (пристройка за преобличане и театрален реквизит). Театрите са няколко типа. Амфитеатърът е бил разположен на хълмист склон, а орхестрата и скената са били в подножието му. До IV-ти в. театронът и скената са били дървени, а след това – каменни. През IV-III вв. пр. Хр. основната площадка за игра е плоският покрив на портика на скената, а върху орхестрата се е разполагал хора. За връзка с орхестрата са служели стълби или рампи. Скената е била приспособена за съхранение на декори и сценична техника. Всички свободни граждани на града са имали право да посещават театъра. Наред с откритите театри са се строили и покрити, наречени “одеони”. Типът открит гръцки театър получава развитие в Древен Рим. В тях през центъра на полукръглата орхестра (където са били местата за привилегировани зрители), е преминавала предната граница на невисока площадка, наречена “просцуниум”. Останалите зрители са сядали по каменни редове (кавеи), които са се издигали амфитеатрално, носени от сводови конструкции. Амфитеатъра е обхващал в полукръг орхестрата, тангирал е до страничните издадени части на сцената и е образувал единен затворен обем. Горните редове на кавеята са завършвали с покрита колонада, стените са били украсени с ниши, статуи и т.н. Първият покрит театър е бил построен от римляните в Помпей през III-I в. пр. Хр.
Структурата на театъра през античния период е оказала голямо влияние на неговото по-нататъшно развитие. Пред Средновековието не се строят театрални сгради. Представления на литургически драми са се играели в църквите. През XIV-XVI- ти вв. театър се играее по площади и улици на временни и импровизирани подиуми. По време на Възраждането строителството на театри започва първо в Италия, а след това се разпространява и в другите страни. Изграждали са се закрити театри с дълбоки сценични пространства. През XVI в. се е появила т. нар. “перспективна сцена”, състояща се от невисока сцена по цялата широчина на залата на фона на перспективни изображения на улици и площади. Подът на сцената е бил наклонен, а зрителите са се разполагали в орхестрата и амфитеатъра. През XVII в. за първи път в театъра се появява сцена с портал и кулиси. С развитието на операта в първата половина на XVII –ти в., и с цел да се подобри акустиката в зрителната зала започват да се изграждат етажни галерии. Като един от най-съвършените образци на театър по това време се посочва италианския театър “Ла Скала” в Милано (построен през 1778, арх. Дж. Пьермарини). В края на XVI-ти в. в Англия възниква тип театрална сграда, в която са съчетани елементи от античния (орхестра, амфитеатрални редове за зрители) и средновековния театър (с повдигната сцена). Това е театър “Глобус” в Лондон от 1599 г. През втората половина на XVIII -ти в. се появява т. нар. “френски тип” театър. Той има кръгла зала, заобиколена по периметъра (3/4 част от него) с открити балкони, опиращи се на колони. В партера са се разполагали кресла за привилегировани зрители.
През XVIII-XIX вв. в Европа и Америка са се строели т. нар. “италиански тип” театър. В Русия са строили и от двата типа театри (френски тип– “Бальшой театр” в Москва, “Марийнский театр” в Петербург и италиански тип – театъра в Останкино). В края на XIX-ти в. във връзка с разделянето на театралните жанровете на драматични и музикални се появява нов тип театър – с амфитеатрална зала без партер и балкони.
362. ТЕГУЛА, (от лат.) - е плоска римска тухла. Произвежда се от печена глина а по-късно и от мрамор.
363. ТЕКЕ, (от турски) – е манастир на мосюлмански страстващи монаси (дервиши).
364. ТЕПИДАРИУМ, (от лат.) – е зала в римските бани (терми) с умерено топла вода.
365. ТЕРМИ, (лат. thermae, от гръцки qermoV – топъл, горещ) – са обществени бани в Древен Рим, които се използват и като спортни съоръжение. Като тип сгради се формират към втората половина на II-ри в. пр. Хр. Включвали са: зала с гореща минерална вода (калдарий), с топла (тепидарий) и студена (фригидарий) баня, също вестибюл, съблекални, сауна, зали за спорт и събрания и др. Помещенията са били разположени симетрично около централната зала. Огромните вътрешни помещения са били покрити с мощни цилиндрични и кръстати сводове и куполи. Стените са били укресени със стенописи и скулптури, а подовете - с мозайки. Термите са се отоплявали с горещ въздух по канали, прокарани под мраморните подове и зад стените (т.нар. хипокаус), използвайки минералната вода за отопление.
366. ТЕРАСА, (от френски terrasse, от лат. terra – земя) – 1. е открито от трите страни помещение. От XIX-ти в. често е остъклена; 2. Лятна и неотопляема пристройка към сграда; 3. Тераси също така наричат т. нар. “терасни сгради”, които са застроени терасовидно по наклонен терен;
367. ТЕТРАКОНХА, (от гръцки tetra- четири и конха, от гръцки konch - раковина) – е тип центричен храм в ранно християнската и средновековна архитектура, където, към квадратното вътрешно подкупулно помещение се допират четири полукръгли в плана апсиди. Много разпространен тип храм е в Грузия и Армения.
368. ТИМПАН, (от гръцки tumpanon) – е триъгълно поле на фронтона, или вдлъбнатина на част от стена (ниша), или полукръгло или триъгълно поле над прозорец и врата. В тимпаните често се поставят скулптури или релефи, живописни изображения, гербове и др.
369. ТОЛОС, ФОЛОС (от гръцки qoloV) – е кръгло в план съоръжение (светилище, гробница, паметник, музикална зала) от древногръцката архитектура.
370. ТОР, ТОРУС (от лат. torus – изпъкнал , валяк) – е един от класическите профили в древногръцката архитектура. Тор се поставя по дъгите на окръжности или други по-сложни криви.
371. ТОТАЛНО ИЗКУСТВО - идеята за него се появява в естетиката на авангардизма през 60-те години на XX-ти в. Тенденцията е насочена към изтриване на границите между отделните видове художествено творчество и между изкуството и обкръжаващата ни действителност.
372. ТРИПТИХ – е произведение на живописта, състоящо се от три самостоятелни части по обща тема. Обикновено средната част на триптиха доминира по съдържание, размери и значимост.
373. ТЪРГОВСКИ РЕД – е дълга сграда с аркади или галерии на колони, която има търговска функция. В Западна Европа се строи от XIII в. и е разпространена до средата на XIX-ти в. Тези сгради често са определяли градоустройственото решение на градския центъра.
374. ТОСКАНСКИ ОРДЕР - е опростеният вариант на дорийския ордер. Възниква в Древен Рим между I в. пр. Хр. и I в. сл. Хр. Има колона с база, но без канелюри и гладък фриз.
375. ТРАВЕЯ, (от френски travee – отвор) – е пространствена клетка на наоса в романската и готическата архитектура. Тя има правоъгълен план и е ограничена по ъглите си с четири стълба, носещи кръстатия или манастирски свод. Готическите сгради представляват система от травеи.
376. ТРАНСЕПТ, (от къснолат. transeptum, от лат. trans – за и septum – ограда) – е напречният наос или няколко наоса в базиликалните или кръстовидните в план сгради. Среща се в европейската църковна архитектура. Възниква в ранно християнските храмове, когато се е появила потребността от увеличение на пространството пред олтара и апсидата. Преходът от надлъжния наос и трансепта се е оформял чрез арки. Виж плана на базиликата “Света София” в София.
377. ТРАПЕЗАРИЯ, (от гръцки. trapeza – маса, хранене) – 1. е специална сграда със зала за хранене в христианските манастири. Включва и сервизни помещения; 2. е просторна, невисока сграда от западната страна на храма, която служи за богослужение при зимни условия и за оказване на помощ на бедните;
378. ТРИГЛИФ, (от гръцки , от – три и - режа) – е правоъгълна, вертикално удължена плоча с няколко жлеба. Редува се с плочата на метопите и двете заедно образуват фриза на дорийския ордер. Разполага се по осите на колоните, интерколумния и по краищата на фриза в ъглите на храма. Триглифите покриват и оформят декоративно краищата на носещите греди от покривната конструкция.
379. ТРИКЛИНИЙ, (от лат. triclinium) – е помещение с функцията на трапезария в древно римската архитектура. Така също са наричали ложа във формата на подкова около масата за хранене.
380. ТРИФОРИЙ, (от къснолат. triforium, от лат. tri-, три и foris – врата, вход) - 1. е триделен арковиден отвор с триивичен завършек 2. е аркада във второто ниво на централния наос в романските и готически базиликални храмове, състояща се от ред трифории. Трифорият олекотява стената, подсилва нейната конструкция и има декоративно значение. 3. е тясна галерия, разположена зад аркада или парапет над сводове и под покривните скатовете на страничните наоси на готическия храм.
381. ТРОМПА, (от френски trompe, от нем. trumba – тръба) – е нишообразна сводова конструкция с формата на част от конуса и се явява половината или четвъртинката на сферичния купол. Тромпите служат за преход от долните (квадратни в план) части на сградата към горните (кръгли или многоъгълни в план), преход към купола или към барабана. Понякога тромпите служат като опорна конструкция за ъглови куполи или еркери. Тромпите са разпространени в архитектурата на Византия, Средна Азия, Европа.
382. ТЯГА – е хоризонтален или вертикален профилиран пояс (обикновено от штукатура или камък), който разчленява стената на сградата или обрамчва пано в интериора. Състои се от няколко вида профили.
Ф
383. ФАСАДА, (от френски facade, от итал. facciata, от faccia – лице) – е външната страна на сградата. В зависимост от нейната конфигурацията и ситуирането й по отношение на околната среда различаваме: главна фасада, улична фасада, странична, дворна, паркова и др. видове фасади. Пропорциите, тектоничното и декоративно членение на фасадата обикновено се определят от функцията на сградата и особеностите на нейното стилистично решение.
384. ФАХВЕРК, (от нем. Fachwerk, от Fach – панел и Werk – съоръжение) – е тип конструктивна система, предимно за малоетажно строителство. Фахверкът представлява скелет, образуван от система, състояща се от хоризонтални, вертикални и наклонени дървени елементи. Междинните полета са запълнени с камък, или тухла, плет, или друг материал. Фахверкът има не само конструктивна, но и декоративна роля, разчленявайки фасадата на полета с различна форма. Оцветяване на дървените елементи или полетата придава на сградата живописен вид. Фахверкът е бил разпространен в Западна Европа още от Средновековието. В българската народна архитектура всички къщи от периода на Възраждането имат подобна конструкция като пълнежът е от т.нар. “плет-чатма”.
385. ФЕНЕР, (от греч. fanarion, fanoV – светлина, факел) - 1. е кръгло или многоъгълно в план съоръжение с големи прозоречни отвори, поставено върху купол или друго покривно покритие и служещо за осигуряване на естествено осветление; 2. Остъклена издатина пред фасадата с височина 1-2 или повече етажа, виж също еркер, 3. Остъклена част от покривното покритие, предназначена за горно осветление. Виж също оберлихт.
386. ФИАЛ, (от гр. h fialh – чаша с широко дъно) – среща се в готическата архитектура, като декоративен завършек на контрафорсите. Има форма на пирамида, шпил, кръстоцвет и т.н. Може да бъде поставен като обрамчване около прозоречни отвори и портали.
387. ФИЛИГРАН, (от итал. filigrana, от лат. Filum- конец и granum - зърно) - е вид ювелирна техника, а също така и изделие от тънко навита златна, сребърна или медна нишка.
388. ФЛИГЕЛ, (от нем. Flugel - крило) – е второстепенна постройка към жилищна сграда, или свободно стояща такава като част от градско или селско имение. Функционално и композиционно е подчинена на главното съоръжение.
389. ФОЛОС, (от греч. qoloV) – виж подробно толос
390. ФОНТАН, (от итал. fontana, от лат. fons, fontis – извор, ключ) – е съоръжение, служещо за основа или обрамчване на стичащи се водни струи. Първоначално фонтани са се строили като източници на питейна вода. След това съчетанието на вода и архитектура, скулптура и озеленяване се е превърнало в едно от средствата за създаване на нови решения в градинско-парковото изкуство. Фонтаните са били любими украшения на градските площади в античните и средновековните западноевропейски градове, в Близкия и Среден Изток и в Индия. През XVI-XVIII вв. се създават грандиозни системи от фонтани във вилни и дворцово - паркови комплекси.
391. ФОРМАЛИЗЪМ – е сборното наименование на различни художествени течения през XX-ти в. (кубизъм, експресионизъм, авангардизъм и т. н.). Във всички направление на формализма се дискутират проблемите на художествената форма.
392. ФОРУМ, (от лат. forum) – в Древен Рим е площад, пазар, място за обществени събрания, център на политическия живот. Там са били разположени храмовете на главните богове - покровители на града, базиликите и сградите на Съда, Сената и Градското управление. От VI-ти в. пр. Хр. форумите се превръщат в представителни ансамбли, оградени с портици и украсени със статуи.
393. ФРЕСКА, (от итал. fresco — свеж) – 1. е живописно изибражение върху влажна (свежа) мазилка по стена. 2. е стенописна техника за създаване на монументални композиции, органично свързани с архитектурата.
394. ФРИЗ, (от фр. frise) - 1. е средната хоризонтална част на антаблемента в архитектурния ордер. Намира се между архитрава и корниза. В дорийския ордер фризът се разчленява на триглифи и метопи (т.нар. триглифно-метопен фриз). В ионийския и коринтски ордер фризът е заполнен с релефи, или е без декорация; 2. Фриз е плътна ивица от декоративни, скулптурни, живописни или други изображения (често с орнаментален характер), обрамчващ стена, под, поле от килим и др.
395. ФРОНТОН, (от френски fronton, от лат. frons, frontis – чело, предна част на стена) – е завършек (обикновено с триъгълна форма) на фасадата на сграда, портик, колонада, ограничен с два странични ската и корниз в основата. Полето на фронтона, наречено тимпан, често е украсено със скулптурни композиции. Декоративни фронтони се поставят също над вратите и прозорците на сградите.
Х
396. ХАЙЕТ – е централното представително помещение в плановата схема на затворената симетрична пловдивската къща от периода на българското Възраждане. В други региони се нарича отвод, потон и т.н.
397. ХАМАМ, (от турски) – е турска обществена баня или малка баня в къща през XV-XVIII вв.
398. ХИМЕРА - 1. е чудовище с глава и шия на лъв, тяло на коза и опашка на дракон в гръцката митология ; 2. е скулптурно изображение на фантастично чудовище в средновековното европейско изкуство; 3. В преносен смисъл е „фантазия”, “неосъществена мечта”;
399. ХИРОДРУМ, (от гръцки ippodromoV, от ippoV – кон и dromoV – бяг) - е място за провеждане на конни състезания и за трениране на расови коне, подготвяни за спортни постижения. Хиподрумите в Древна Гърция и Древен Рим представляват в план правоъгълни площадки със заоблени краища и преградна стена по средата. Около площадката са разположени трибуните за зрители.
400. ХИРОСТИЛ, (от гръцки upostuloV – букв. поддържана от колони ) – се среща в архитектурата на Древния Изток (Египет и Иран), където големите зали в храмовете или дворците са с “гора от колони”.
401. ХОДОВА ЛИНИЯ – е мислена линия в процеса на проетиране по която се насочва движението на посетители, работници, туристи, машини и т.н. Определя проектното решение в типологични и транспортни сгради, музеи, галерии, паркове и градини, благоустройство и озеленяване, туристически маршрути и др.
402. ХОЛ, (от англ. hall) – е голямо помещение под висок двускатен покрив, където са се събирали членовете на англосаксонския род в периода на ранното Средновековие. По-късно в традиционното английско жилище “хол” се нарича общото приемно помещение със стълба за втория етаж. В съвременната архитектура хол е: 1. голямо помещение за общо ползване в жилищна или обществена сграда; 2. голяма зала за публични събрания или концерти (Карнеги хол, Алберт хол и др).
403. ХОР, (от гръцки khoros) – в раннохристиянските църкви е мястото пред олтара, предназначено за певците и отделено с преграда от останалата част на църквата. По-късно в западноевропийските страни хор са наричали цялата източна (олтарна) част на църквата.
404. ХОРА – в православния храм е балкон, разположен в западната му част (понякога и над южния и северен наос). Предназначен е за знатни богомолци. Виж още емпория.
405. ХРАМ - е култова сграда, предназначена за богослужение и извършване на религиозни ритуали. Архитектурата на основните типове храмове (светилище, християнска църква, мюсюлманска джамия, юдаистка синагога, будистки храм) в исторически аспект се видоизменя в съответствие с развитието на строителното изкуство в различните страни и придобива ярко национално своеобразие. С течение на времето храмовете са изпълнявали не само религиозни, но и обществени функции (за тържествени събирания и церемонии). В символиката на архитектурните части и декоративната украса на храмовете се разкриват основните черти на световъзприемането на човечеството по епохи.
Ц
406. ЦЕЛА, (лат. cella) – е главното помещение (светилището) на античния храм. Виж още наос.
407. ЦЕНТРИЧНО СЪОРЪЖЕНИЕ - е сграда, която е симетрична спрямо една вертикална ос, минаваща през центъра на главното помещение (кръгло, квадратно или многоъгълно в план). Към тези съоръжения се отнасят сгради с различни функции. Те са разпространени в култовата архитектура на Средния и Далечен Изток, Западна и Източна Европа. Виж още кръстокуполни храмове, пантеон, ротонда, зикурат, тетраконх, толос.
408. ЦЪРКВА - 1. е религиозна институция в Християнството; 2. е сграда за религиозни обреди в Християнството; Виж още храм.
409. ЦИТАДЕЛА, (от итал. cittadella, букв. – малък град) – е крепост, главното укрепено ядро на феодалния град, често служещ за негов административен и културен център.
410. ЦОКЪЛ, (от итал. zoccolo, букв. обувка на дървена подметка) – е най - долната външна стена на сграда, или постамент на монумент или колона. Цокълът се обработва с рустика, профили и получава декоративно решение. Виж още архитектурни профили.
Ч
411. ЧАРДАК - е откритото помещение на асиметричната, отворена къща от времето на българското Възраждане. Чардакът е имал както жилищни, така и стопански функции. В различните части на страната има различно име: отвод, потон, хайет, сушина и др.
Ш
412. ШАТРА, ШАТРОВИДЕН ПОКРИВ - е покривът на центрична постройка (храм, камбанария, вила, кула) с вид на четириъгълна, осмоъгълна или многоъгълна пирамида.
413. ШЕДЬОВЪР, (от фр. chef d'oe, uvre, букв. — главно творение; англ. masterpiece, нем. Meisterwerk) – е висше достижение в архитектурата и изкуството, наречено майсторство. През Средновековието, където в художествените и занаятчийски ателиета са създавани шедьоври като образцови изделия е било задължително полагането на изпит за всеки ученик, който е искал да получи званието „майстор” – създател на шедьоври.
414. ШИНДИ – е дъсчена обшивка по стени и тавани в българската народна архитектура.
415. ШПИЛ, (от нем. Spille) – е вертикален, остроъгълен завършек на сграда във вид на силно изтеглен нагоре конус или пирамида, завършващ с флаг, или скулптура.
416. ШТУКАТУРА - е релефна декорация (фигурална или орнаментална) по фасадите или в интериора на сградите. Отлива се от гипс, изгражда се с мазилка, бетон и др.
Ю
417. ЮГЕНДСТИЛ, (от нем. Jugend — “младост”) – е названието на стила „модерн” в Германия по името на художественото списание „Югенд”, основано в Мюнхен през 1896 г. Виж още модерн, сецесион и арт нуво.
ПРИЛОЖЕНИЕ
А
АБАК, АБРИС, АВАНГАРД , АГОРА, АКАДЕМИЗЪМ ,АКАНТ, АКВАДУКТ, АКРОПОЛ, АКРОТЕРИЙ, АЛАФРАНГА, АЛЕГОРИЯ, АЛЕЯ, АМВОН, АМФИПРОСТИЛ, АМФИТЕАТЪР, АНСАМБЪЛ, АНТАБЛЕМЕНТ, АНТЕФИКС, АНТИ, АНФИЛАДА, АПСИДА, АР ДЕКО, АРКА, АРКА ТРИУМФАЛНА, АРКАДА, АРКАТУРА, АР НУВО, АРХАИКА, АРХИТЕКТУРНА ГРАДИНА, АРКБУТАН, АРХИВОЛТ, АРХИТЕКТОНИКА, АРХИТРАВ, АСТРАГАЛ, АТИКА, АТРИБУЦИЯ, АТРИУМ
Б
БАЗА, БАЗИЛИКА, БАЛЮСТРАДА, БАЛЮСТРИ, БАПТИСТЕРИЙ ИЛИ КРЪЩЕЛНЯ, БАРАБАН, БЕЗЕСТЕН, БАЛДАХИН, БАРЕЛЕФ, БАРОК, БАУХАУЗ, БЕЛВЕДЕРЕ, БЛАГОУСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, БУЛЕВАРД, БУЛЕВТЕРИОН, БУРГ, БУФЕРНА ЗОНА, БЮСТ
В
ВЕРНИСАЖ, ВИТРАЖ, “ВИТРУВИАНСКИ ЧОВЕК” , ВЪЗДУШНА ПЕРСПЕКТИВА, ВЕРТИКАЛНА ПЛАНИРОВКА, ВИСЯЩИ ГРАДИНИ, ВИРИДАРИЙ, ВАЛ, ВЕНЕЦ, ВИАДУКТ, ВИЛА, ВОЛУТИ
Г
ГАЛЕРЕЯ, ГЕОМЕТРИЧЕН СТИЛ, ГЛАВА, ГЛИПТОТЕКА, ГЛОРИЕТА, ГОБЛЕН, ГОТИКА, ГРАВЮРА, ГРАД – ГРАДИНА, ГРАД – СПЪТНИК, ГРАДИНСКО И ПАРКОВО ИЗКУСТВО, ГРАДАЦИЯ, ГРАДСКИ ЛАНДШАФТ, ГРАФИКА, ГРАФИТИ, ГРАФИТО, СГРАФИТО, ГРОБНИЦА, ГРОТ, ГРОТЕСКА, ГУРТ, ГУСЕК, ГУТИ
Д
ДАДАИЗЪМ. ДВОРЕЦ, ДЕЙСИС, ДЕКОНСТРУКТИВИЗЪМ, ДЕКОРАТИВНО ИЗКУСТВО, ДЕКОРАТИВНО – ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО, ДЕКУМАНУС, ДЕСЮДЕПОРТ, или НАДДВЕРИЕ, ДЖАМИЯ, ДИПТЕР, ДОНЖОН, ДОЛМЕН, ДОРИЙСКИ ОРДЕР, ДОХОДНИ СГРАДИ, ДРЕНАЖ, ДРОМОС
Е
ЕГЕЙСКО ИЗКУСТВО, ЕДИКУЛА, ЕКЗОНАРТЕКС, ЕКЛЕКТИЗЪМ, ЕКЛЕКТИЧНА АРХИТЕКТУРА, ЕКОЛОГИЧНА АРХИТЕКТУРА, ЕКСЕДРА, ЕМПОРИЯ, ЕЛИНИСТИЧНО ИЗКУСТВО И АРХИТЕКТУРА, ЕЛИТАРНО ИЗКУСТВО, ЕМПОРЕ, ЕНТАЗИС, ЕРКЕР, ЕСКИЗ, ЕСПЛАНАДА, ЕСТЕТИКА, ЕХИН
З
ЗАЛЕН ТИП, ЗАМЪК, ЗАСВОДЯВАНЕ, ЗИКУРА, ЗИМНА ГРАДИНА, ЗЛАТНО СЕЧЕНИЕ
И
ИЗКУСТВОЗНАНИЕ, ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В ЖИВОПИСТА, ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В СКУПТУРАТА, ИКОНОГРАФИЯ, ИКОНОСТАС, ИМАРЕТ, ИМПОСТ, ИНТЕРКОЛУМНИЙ, ИНТЕРИОР, ИОНИЙСКИ ОРДЕР, ИОНИКИ, ИСТОРИКО – АРХИТЕКТУРНО ЗОНИРАНЕ, ИТАЛИЯНСКА ГРАДИНА
К
КАЛАНЧА, КАЛЕ, КАМБАНАРИЯ, КАМЕРА, КАМПАНИЛА, КАНАБЕ, КАНЕЛЮРИ, КАНОН, КАПЕЛА, КАПИТЕЛ, КАРАВАН –САРАЙ, КАРДО, КАРТУША, КАСЕТИ КАСЕТОНИ, КЕСОНИ, КАСКАДА, КАСТЕЛ, КАСТИЛИО, КАТАКОМБА, КАТЕДРА, КАТЕДРАЛЕН ХРАМ, КВАДРА, КЕМПФЕР, КИВОРИЙ, КИМА, КИЧ, КЛАСИЦИЗЪМ, КЛУАТЕР, КЛЮЧОВ КАМЪК, КОЛИБА, КОЛОНА, КОЛОНАДА, КОЛОРИТ, КОМПОЗИЦИЯ, КОНАК, КОНЗОЛА, КОНТРАСТ, КОНТРАФОРС, КОНХ, КОРИАТИДА, КОРНИЗ, КОРАБ, КОРИНТСКИ ОРДЕР, КОТЕДЖ, КРАБ, КРЕМЪЛ КРЕПОСТ, КРОКИ, КРЪГЛА СКУЛПТУРА, КРЪСТКУПОЛЕН ХРАМ, КРЪЩЕЛНЯ, КРИПТА, КУБИЗЪМ, КУЛА, КУПОЛ, КУРВАТУРА, КУРДОНЬОР, КЬОШК
Л
ЛАНДШАФТНА АРХИТЕКТУРА, ЛИЗЕНА, ЛИМЕС, ЛИТОГРАФИЯ, ЛОДЖИЯ, ЛЮНЕТ,
ЛЮЦЕРНА
М
МАВЗОЛЕЙ, МАВРИТАНСКА АРХИТЕКТУРА, МАЗГАЛ, МАЙОЛИКА, МАЛКИ АРХИТЕКТУРНИ ФОРМИ, МАНАСТИР, МАНЕЖ, МАНСАРДА, МАСКАРОН, МАСТАБА, МАСОВО ИЗКУСТВО, МАШИКУЛИ, МЕДАЛЬОН, МЕДРЕСЕ, МЕЗОНИН, МЕМОРИАЛНО СЪОРЪЖЕНИЕ, МЕТОПА, МИНАРЕ, МИНИАТЮРА, МИНИМАЛИЗЪМ, МИХРАБ, МОДЕРНИЗЪМ, МОЗАЙКА, МОДИЛЬОН, МОДУЛ, МОНУМЕНТАЛНА ЖИВОПИС, МОНУМЕНТАЛНА СКУЛПТУРА, МОНО ГРАДИНИ, МУКАРНИ, МУТАЦИО, МУТУЛИ
Н
НАОС, НАРТЕКС, НЕБОСТЪРГАЧ, НЕКРОПОЛ, НЕОКЛАСИЦИЗЪМ, НЕОКЛАСИКА, НЕРВЮРА, НЕТ АРТ, НЕФ, НИМФЕУМ, НИША, НЮАНС
О
ОБЕЛИСК, ОБРАТНА ПЕРСПЕКТИВА, ОВИ, или ИОНИКИ, ОДАЯ, ОДЪР, ОЛТАР, ОПУС, ОРДЕР АРХИТЕКТУРЕН, ОРГАНИЧНА АРХИТЕКТУРА, ОРИГИНАЛ, ОРТОСТАТИ, ОРХЕСТРА, ОТВОД, ОФОРТ
П
ПАВИЛЬОН, ПАГОД, ПАЛАТА, ПАЛАЦ, ПАЛЕСТРА, ПАЛМЕТА, ПАНЕ, ПАНО, ПАНОРАМА, ПАНТЕОН, ПАНДАНТИВ, ПАРАКЛИС, ПАСАЖ, ПАТИО, ПЕВНИЦА, ИЛИ КЛИРОС, ПЕРГОЛА, ПАРК, ПЕРИПТЕР, ПЕРИСТИЛ, ПАРТЕР, ПЕРСПЕКТИВА, ПИЕДЕСТАЛ, ПИЛОН, ПИНАКЪЛ, ПИРАМИДА, ПИСЦИНА, ПЛАН, ПЛАФОН, ПЛИНТА, ПЛОЩАД, ПИЛАСТЪР, ПОДИУМ, ПОЛИС, ПРЕСТИЛКА, ПОЛИЦА, ПОП – АРТ, ПОРТАЛ, ПОРТИК, ПОСТАМЕНТ, ПОСТМОДЕРНИЗЪМ, ПОТОН, ПРЕСБИТЕРИЙ, ПРЕТОРИЙ, ПРИТВОР, ПРОНАОС, ПРОПИЛЕИ, ПРОПИЛОН, ПРОСТИЛ, ПРОТЕЗИС, ПРОФИЛИ АРХИТЕКТУРНИ, ПРОФИЛ “ВЪЛЧИ ЗЪБ”, ПРЕДВЕРИЕ , ПРУСТ, ПСЕВДОГОТИКА, ПСЕВДОДИПТЕР, ПУРИЗЪМ
Р
РАЗРЕЗ, РАЗПАЛУБКА , РАКОВИНА, РАМПА, РАТУША, РЕГУЛА, РЕЗЕРВАТ, РЕНЕСАНС, РИЗАЛИТ, РИЗНИЦА, РОЗА, РОЗЕТКА, РОКОКО, РОМАНСКИ СТИЛ, РОСТРАЛНА КОЛОНА, РОТОНДА, РУИНА, РУСТИКА
С
САМАН или АДОБА , САНДРИК, САРАЙ, САРКОФАГ, САХАТ, СВОД, СЕННИК или ПОКРИВАЛО, СИМА, СИНАГОГА, СИНТЕЗ НА ИЗКУСТВАТА, СКЛЕП, СКОЦИЯ, СОБА, СОЛЕЙ или ПРЕСТОЛ, СОЛИТЕР, СТЕРЕОБАТ, СТИЛОБАТ, СУБСТРУКЦИЯ, СУПЕРСТРУКЦИЯ, СЮРЕАЛИЗЪМ
Т
ТАБЕРНАКУЛ, ТАМБУР, ТЕАТЪР, ТЕГУЛА, ТЕК, ТЕПИДАРИУМ, ТЕРМИ, ТЕРАСА, ТЕТРАКОНХА, ТИМПАН, ТОЛОС или ФОЛОС, ТОР, ТОРУС, ТОТАЛНО ИЗКУСТВО, ТРИПТИХ, ТЪРГОВСКИ РЕД, ТОСКАНСКИ ОРДЕР, ТРАВЕЯ, ТРАНСЕПТ, ТРАПЕЗАРИЯ, ТРИГЛИФ, ТРИКЛИНИЙ, ТРИФОРИЙ, ТРОМПА, ТЯГА
Ф
ФАСАДА, ФАХВЕРК, ФЕНЕ, ФИАЛ, ФИЛИГРАН, ФЛИГЕЛ, ФОЛОС, ФОНТАН, ФОРМАЛИЗЪМ, ФОРУМ, ФРЕСКА, ФРИЗ, ФРОНТОН
Х
ХАЙЕТ, ХАМАМ, ХИМЕРА, ХИРОДРУМ, ХИПОСТИЛ, ХОДОВА ЛИНИЯ, ХОЛ, ХОР,
ХОРА, ХРАМ
Ц
ЦЕЛА, ЦЕНТРИЧНО СЪОРЪЖЕНИЕ, ЦЪРКВА, ЦИТАДЕЛА, ЦОКЪЛ
Ч
ЧАРДАК
Ш
ШАТРА, ШАТРОВИДЕН ПОКРИВ, ШЕДЬОВЪР, ШИНДИ, ШПИЛ, ШТУКАТУРА
Ю
ЮГЕНДСТИЛ
.jpg)
